Защо продължавам да вярвам
в едно странно безсмислие?
Защо продължавам да желая
нещо, което е недостижимо?
Защо не вярвам в истински неща,
защо живея с една лъжа
и защо тази лъжа е любовта?
Вярвам в една красива илюзия,
една несбъдната мечта,
която ти безпощадно рани...
Друго име ти избра, то до тебе е сега.
Чудя се и ти ли вярваш в нещо нереално
или аз пак греша, моята объркана душа!
Изгубих те завинаги сега,
нощта остана със звезди, но без луна..
Всичко е толкова сиво така
без представата за любовта,
твоята, но не за мен,
твоята, но не и в този ден.