автор: siromah

Борко разблъска грубо няколко френски бездомника, които чакаха пред линеиката- повечето от тях за дребни неща, само един имаше посинел крак- и придърпа Югото след себе си...
-Господине, трябва да отидете в болница! - настояваше възрастният санитар с побеляла като сняг коса. - Куршумът е разкъсал мускулните влакна и сте загубили много кръв! Той е заседнал в костта и има вероятност да получите инфекция. Трябва де се извади от лекар хирург. Единственото, което мога да направя за вас, е да почистя раната и да ви сложа нова превръзка. Кога беше последният път, когато ви биха инжекция против тетанус?

Не си спомням добре. Мисля, че в армията, но не съм сигурен.
-В такъв случай със сигурност трябва да отидете до болницата, защото може да получите отравяне на кръвта.
-Какво ще каже полицията? - повдигна вежда Югото. - Е, какво мълчиш?!
-Мисля - зачеса се умно Борето. - … ако кажем, че някой се е опитал да ни обере. Ние сме побегнали и той е стрелял след нас!
-Чудесен сценарий за филм! - намръщи се Югото. - Това е за последен път! От утре можеш да вървиш, където искаш! - гласът на бившшия войник беше посърнал. - Мисля, че трябва да се разделим, Боре! За малко да ме убият заради лудата ти глава! - той се намръщи и поклати глава. - Това, че сме били заедно в казармата, не означава, че можеш да правиш, каквото си пожелаеш!
-Добре, добре. Виновен съм! Какво да правя?! Да се убия ли?! Исках да отмъкна наркотиците, за да ги продам. Парите почти ни свършиха. Останали са ни около двеста франка.
-Е, тогава ще заживеем ден за ден, също като френските "клошари". Оооох, по-полека, човече! Боли ме! - изстена Югото, когато санитарят взе да почиства раната му.
-Може да ви откараме до болницата, господине - предложи французинът.
-Нямам пари - рече просто Югото. Борето преведе на френски.
-Не се бой за това! - успокои го санитарят. - Правителството има специална програма за бедни хора. Ако някоя болница откаже да приеме, рискува голяма глоба от порядъка на 100 000 франка.
-Искам приятелят ми да дойде с мене. За преводач - настоя Югото.
Санитарят кимна с глава и двамата югославянии влезнаха в линейката. Шофьорът пусна сирените и започна да си пробива път през проточилите се пред него коли. Задръстването беше тежко. Петък вечер, движението в Париж, както и във всяка друга европейска столица, беше ужасно. Колите пъплеха като костенурки и често пешеходците се придвижваха по-бързо от превозните средства.
-Докато пристигнем, ще ми изтече всичката кръв! - простена Югото. Бялата превръзка на раната се беше напоила с кръв.
-Защо ти е червена комунистическа кръв?! Ще ти налеем мастило във вените - ще станеш аристократ със синя кръв! Истински граф! - опита се да го развесели Борето. - Дявол да го вземе! - потропа той по малко прозорче. - Не може ле да побързате? Приятелят ми умира! -той изруга отново и изскочи от линейката. - Мърдай, да те вземат мътните! - юмрукът му се заби в задния капак на Реното. Французинът подаде глава от колата и се опита да протестира.
-Отмести проклетата си кола - хвана го Борето за яката на ризата му - или се кълна в гроба на дядо ми - ще те удуша с голи ръце! Мърдай, ти казах! Мърдай, докато си още цял!
Французинът се уплаши и качи колата си на тротоара. Югославянинът продължи напред, разчиствайки пътя по същия начин…
-По дяволите! - изкрещя той на шофьора а линейката. - Какво чакаш?! Германците ли?!
Шофьорът на линейката му махна с ръка, за да го успокои, и го последва…
След около час линейката най-после се добра до болницата. Двама санитари с количка изскочиха на входа.
-Аз мога да вървя! - опита се да протестира Югото, но залитна и хвана Борето за рамото. От загубата на кръв главата му си люшкаше като на пиян.
-Лягай на леглото, дявол да те вземе! - бутна го долу приятелят му. - Побързайте! - извика той на френски на санитарите.
Те забързаха количката към операционната зала. Борето се опита да ги последва, но един лекар го спря.
-Влизането е забранено! Тук е само за лекари! Ако искате, може да застанете там и да наблюдавате през стъклото.
Лекарят притвори вратите след себе си и се насочи към операционната зала. Югото беше изпаднал в делириум и един от санитарите му би силна доза приспивателно…
Югото се отпусна на леглото и на лицето му цъфна блажена усмивка. Той се беше преселил в един по-щастлив свят…
............
Борето изруга отново и допря лицето си в стъклото. Вътре санитарят подаваше инструменти на хируга…
-Как е той, докторе? Кога ще дойде съзнание?
-Извадихма куршума от костта. Лошото е, че беше разкъсал артерия. Приятелят ти е загубил много кръв! Ако не му прелеем веднага, може да получи… - лекарят се закашля неловко. - Оросяването на мозъка му не е достатъчно!
-Искаш да кажеш, че нямате кръв?! - избухна Борето. - Каква шибана болница е това, ако няма кръв за пациентите си?! - той беше побеснял. - Това е ужасно!
-Приятелят ти има рядка кръвна група АВ. Ние сме малка болница и нямаме подобна кръв в нашите запаси. Само големите болници имат…
-Аз съм същата кръвна група - досети се неочаквано Борето. - В армията трябваше да ни вземат кръв за изследване и лекарят се смееше, че и двамата сме били от една и съща рядка кръвна група…
-Санитар! Отведи господина в кръводорителния център - нареди хирургът.
-Аз мога да дам кръвта тук, дявол да го вземе! Проклети бюрократи!
-Много добре! - намръщи се лекарят. - Последвайте ме!…
Борис се изправи и почувства как главата му се замайва.
-Изяще този шоколад. Ще се почувствате по-добре.
Младата сестра му подаде един млечен шоколад и му се усмихна:
-Приятелят Ви ще бъде наред. Докторът току-що му преля кръв. Той спи като бебе!
-Ти омъжена ли си? - попита я Борис и я погледна в красивите и сини очи.
Французойката се засмя и махна кокетно с ръка:
-Не, но имам приятел.
-Кажи на приятеля си, че е истински щастливец!
-Ще му кажа - усмихна се тя. - Ще Ви донеса едно горещо какао. Не се опитвайте да ставате!
-Аз съм Ваш пленник! Животът ми е във Ваши ръце! Можете да правите с мен, каквото пожелаете!
-Всички югославяни ли са толкова очарователни?
-Всички французойки ли са сладки като захарни петлета? - не остана на свой ред Борето?
Девойката се изчерви и се отдалечи…
………………………………………………………………………………...
Югото отвори очи. Къде ли се намираше, дявол да го вземе?
Миризмата на разложени човешки трупове го удари право в носа. Той се закашля и повърна. По-скоро, опита се да повърне, защото стомахът му беше пуст като празна консервена кутия. Югото разтърка отново очи. Нещо не беше наред със зрението му. Всичко стоеше размазано пред очите му.
-Аааааах! - изстена той. - Поооомоооооощ!
Неочаквано се разнесе животинско грухтене. Югото се опита да се изправи, но отново се свлече на земята.
-Има ли някой тук!
Викът му остана без отговор. Прасето се приближи и го изгледа с почуда. Храната му обикновено беше неподвижна и не говореше…
Югото усети как косата му се изправя. Той беше дочул слухове, че хранели прасетата в затвора с човешки трупове. Да, труповете на току-що умрели затворници. А понякога дори полуживи…
"Къде съм?" - надигна се той на лакът и се опита да се огледа.
Черна пелена се спусна пред очите му и той припадна…
Прасето се приближи и побута любопитно със зурлата си затворника. То изгрухтя от удоволствие и захапа крака му…
………………………………………………………………………………...
Югославянинът подскочи така рязко, че почти извади иглата от вените си. Тя беше, за да подхрани изнемощялото му тяло с чиста глюкоза.
-Боже мили! - изпищя сестрата с красивите сини очи. - Как ме изплашихте! Не вярвах, че толкова скоро ще дойдете в съзнание!
-Къде се намирам! - прошепна с усилие Дани. - Жаден съм! Моля Ви, дайте ме вода!
-Ще Ви донеса вода, ако обещаете да не мърдате, докато ме няма. Бъди послушен! - размаха тя строго пръст, също като майка, която оставя чедото си само вкъщи. - Не прави бели!
Сестрата се върна след малко, носейки чаша с мляко и ябълков сок.
-Изпийте това. Ще те ободри!
Югото изпи на един дъх ябълковия сок.
-Къде се намирам? Сараево, военната болница?
-Париж, Франция, глупчо! - засмя се сестрата. - Вашият приятел идва на няколко пъти да провери как сте, докато бяхте в безсъзнание. Знаете ли, че той Ви спаси живота! Вие сте от рядка кръвна група и нямахме кръв да Ви прелеем. Добре че приятелят Ви…
-Знаех си! - прекъсна я развълнувано Югото. - Ах, Боре, Боре. Приятелю мой! - от очите му се търкулна една сълза.
-Той е симпатично момче -добави сестрата. - И при това знае как да ласкае девойчетата…
-И още не е женен! Откъде научихе сръбски? Говорите го много чисто!
-Баща ми е сърбин. След Втората световна война родителите му останали в Белгия. По-късно се преместили във Франция. В университета, където следвал за доктор, се запознал с моята майка. Той почина преди 3 години, Бог да го прости!
Девойчето замълча. Настъпи неловка тишина.
-Следваш ли нещо? - опита се да продължи разговора Югото. - Имаш интелигентен вид! "Широкото чело - казваше често баба ми - е признак на силна воля!"
-Следвам славянска филология. Изучавам сръбски, чешки, полски и руски. Искам един ден да бъда преводач. Знаеш ли, имам чувството, че комунизмът ще остане само като лош спомен. Само запетая в историята, но никога точка! Не можеш да спреш насила развитието на човечеството!
-Хората са достатъчно глупави, за да се избиват едни други. Хизбула обсипва с Катюши еврейските селища или пък изпраща свои последователи, накичени с бомби като коледни елхи, евреите на свой ред отвръщат с огън, без да правят разлика между терористи и невръстни деца и жени; сърби, босненци и хървати - до вчера братя - днес са кръвни врагове и се избиват взаимно. В Северна Ирландия католици и протестанти са се хванали за гърлата, в Алжир мюсюлманските терористи режат гърлата на чужденците. В Африка - коя държава беше, забравих - правителствената армия избива като животни бойците за независимост. Въобще, светът се е побъркал напоследък. Честно да си призная, не знам накъде отиваме…
-Аз не разбирам от войни - поклати девойката глава. - Политиката е за мъже. Ние, жените, сме създадени за любов!
Тя се допря силно до гърдите му и Югото почувства как дъхът му секва. Устните им се сляха в гореща целувка.
-Ами твоят приятел! - опита се да протестира Югото. - Той…
-Аз искам теб! Само теб! - очите на девойката бяха пълни със страст. - Когато беше в несвяст, аз галех твоето тяло и само мечтаех за мига, в който ще се събудиш!
-Ако ни хванат, ще те уволнят! Не искам да пострадаш заради мене!
-Спокойно, никой няма. Нощес съм само аз дежурна в това отделение. Пациентите спят. Дежурните сестри от другите отделения решават кръстословици или гледат телевизия. Нощният пазач навярно играе шах с компютъра. Така че сме сами. Отпусни се - ръката и го погали нежно по лицето, - няма да те изям!
-Тогава ми остава единствено да вдигна белия флаг и да предам крепостта!
-Ти си умен генерал!
Нейните устни го докоснаха отново и той почувства топлия и дъх.
-Искаш ли да научиш моята тайна?
-Разбира се. Целият съм в слух.
-Аз никога не съм била истински … обичана. Мъжете вървяха след красивите ми крака… Подаръци, скъпоценности, бижута, но … никога истинска любов! - гласът и затрептя и тя се опита да не заплаче.
Югославянинът облиза с език търкалящата се надолу сълза и прошепна в ухото и:
-Повярвай ми, знам как се чувстваш!
Нейните устни бяха нежни като коприна. Тя почувства как се разтапя…
-О, моля те - простена девойката, чувствайки как тялото и я предава. - Не бъди жесток… Обичай ме! … Само тази нощ… Бъди мой…
Това беше всичко, което тя искаше от него. Нито фалшиви обещания, нито бижута, нито подаръци! Само любов!
Тя искаше да бъде обичана, да пие от неговия фонтан, докато остане без дъх!…
Зърната на облите и като ябълки гърди настръхнаха от еротичния допир до мускулестите му гърди. Изведнъж тя се засмя…
-Какво има?- смути се Югото.
-Ти си…-ръцете й галеха косматите му гърди- като … истинска горила! Космат!
-Бившата ми приятелка го намираше за еротично…
-Повярвай ми,…истина е!- долетя задъханият й глас.
Той можеше да почувства как кръвта й пулсира през тънките вени.
-Аз…наистина…те…-отвори той уста, за да каже нещо.
-Знам…-пръстът й докосна сухите му като пустинен вятър устни.-Мълчи…
Ръката му пробяга по нежното й вратле и пръстите му се заровиха в златистите й къдрици.
-О, моля те…-гласът й беше музика за неговите уши.-Дани…люби ме…страстно!- девойката се усмихна триумфално.
Нейните гърди се издигаха и падаха с вълнение.Всичко беше толкова хубаво, че не можеше да бъде действителност…
О, сладки сънища! - той беше мъжът на нейните мечти.
Тя можеше да го помирише…
Тя можеше да го докосне…
Тя можеше да го почувствува…
Техните устни станаха една…
Техните тела станаха едно…
Техните души се сляха…
Завинаги…