автор: Jessica

Обичам те,
но как да ти го кажа,
сама не зная
как ще ме завари сутринта.
Прегръдка нощна
назаем ме обгръща,
сподавен стон
напевно ми говори в тъмнината.
Устни-откога ли нецелувани
се притварят и очакват
някой да пребори самотата.
Студена тишина,
в която
долепените лица се взират -
минало и настояще -
страстно се допират.
Стени - една в друга
натрапчиво се взират
и само спомени любими
с крясъци долитат
и сутрин
тихо,
примирено
с изгрева отлитат.