Беззвездна нощ
и топъл дъжд.
Листа и прах в косите,
два стола,
масичка,
чадър
и...любовта в очите
Беззвездна нощ.
Валеше дъжд.
Мълчахме прислонени.
В такива мигове гласът
е невъзможно беден.
И прозаичен сервитьор
покривките прибираше,
а ние, спрели още там,
с очи и длан се сливахме...
Превърнати в едничко АЗ,
танцуваше душата ни,
подобно химн на Любовта
пречистени вървяхме...
Все още пазя спомен скъп....
Все още дъжд обичам...