автор: devita

Не се отдалчавай,
недей. Не мълчи,
измъчваш ме още.
Не разделяй ме
от твоето сърце.
Спри се за миг
и се обърни,
виж как на колене
чакам прегръдка.
Ела и не мисли,
дай ми целувка.
Не се отдалечавай,
недей. Ти страдаш
също като мен.
Но не бягай,
не ще промениш,
твоето вчера
ще е и утре.
Погледай залеза,
постой при мен,
аз няма да преча.
Ще бъда дете,
което раздава надежда.

За Лора...