автор: miglena

Времето оживява, когато се срещаме.
Часовникът е ненужна, призрачна сянка.
Сърцето ти отмерва космическия ритъм.
Това е сливане на времето с безвремието.

За да се срещнем, стрелките избързват.
Но разделите са само въображаеми.
Илюзия е, че си далеко, дори да не те виждам.
Това е усетът за безпространственост.

Времето замира при допир с вдъхновението.
Датите изчезват, а дните са години.
За миг преодоляваш земното притегляне.
Това е творческото измерение.

Времето е разписание, което рядко се спазва.
Важни са нетърпеливите мечти за приключения.
Ценни са спомените за поразяващи безумия.
Това е полъхът на живота, който отминава...

ПЪТУВАНЕ

Не мога да изпращам.
Не искам.
Всъщност, аз заминавам.
Защото всички пътуваме.
По своите траектории.
Не мога да посрещам.
И да искам.
Нима сме се разделяли...
Тъгувам в самотата.
А не трябва.
Превръщам тъгата в радост.
Понякога.
В раздялата се таи стремеж.
Това е хубаво.
Всеки стремеж води до раздяла.
Неизбежно е.
Обичам да пътувам:
за да си спомням.
Да забравям.
Важното е, че пътувам.

ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА

Тръгвам. Няма да ме има "тук".
За малко. Ще бъда някъде. И никъде.
Ще се върна с ново име. Преобразена.
Слънцето ме следва, където и да съм,
защото въплъщавам вълшебствата:
наяве, в здрач и сън. Свята орисия.
Луната ми придава сияние необяснимо.
Духът във мен трепти, блести, чрез мен
обича, диша, гледа, вижда, учи, забравя.
Силите на доброто ме закрилят, защото
са ме дарили с мисията да създавам и
описвам магическата вълшебност и
да добавям към извечните притчи своите слова.
Късчета безвремие сливам с мигове от
реалното измерение, за да чувствам
в ръцете си пулса на звездните сърца.
Върховно щастие постигам в свободата:
свободна от образи и отражения.
Свободна и от себе си дори.
Слушам eдинствено гласа на своето сърце.
Душата ми живее само в мен самата.
Превръщам безспирно любовта в изкуство.
Затова обичам - още и още...
Трепетите на душата ми дават усещане за
истински живот, а не докосването на ръка с ръката.
В магическата самота е истинската,
вълшебна любов... и свободата.

ЗАБРАВЯМ И ПРОДЪЛЖАВАМ

Забравям учителите. Забравям болката.
Забравям.
Продължавам уроците. Продължавам насладата.
Продължавам.
Забравям ненужното. Забравям пепелта.
Забравям.
Продължавам ценното. Продължавам истинското.
Продължавам.
Забравям какво имам. Забравям какво нямам.
Забравям.
Продължавам да помня, че не трябва да забравям
само едно: да...
Продължавам!
:))))) :)))) :))))