 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бор расте до мургава еличка" | Вход | 9 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обещаният анализ на стихотворение
от regina (radost6@bluebottle.com) на 15.08.2007 @ 11:23:12
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението "Бор расте до мургава еличка" от А.Чортов би трябвало да бъде включено в зададения списък с литература за прочитане през лятната ваканция, за деца от първи до трети клас, ако съдържанието му не беше толкова пошло и утилитарно, че не би допринесло за развиване на естетически вкус, или познание за живота у децата.
Възможно е, ако бъдено поместено в учебник по биология, да поднесе по един опростенчески начин размножението при иглолистните, но и там не би се вписало, тъй като вулгарното превалира. А и този вид размножение противоречи на всички закони на ботаниката.
Литературните похвати, използвани при създаването на произведението, са изтъркани и банализирани. Символиката - многократно трактувана, при това доста по-умело от в случая...Тропи не се забелязват - скучно и елементарно като образност. На емоционално ниво текстът напомня на написан от хлапак, току влязал в пуберитета, със спецификата на възрастовия му капацитет и опит, както на езиково, така и на чувствено ниво, а и като интереси, манталитет и възприятия към заобикалящата го действителност...
Строежът и метриката на места куцат - започнато, и в по-голямата си част издържано в хорей, при строфата " Това борче....", преминава в ямб...Наличието на цезури, при такъв ритъм е неоправдано. Съседните рими от типа на зима-има, косата-полата, загърнат-прегърнат, освен, че са доста постни, но и подсилват ефекта на звучене, характерен за детската литература, но, разбира се, без характерната за нея тематика...
С една дума...Това е детско стихотворение, което, обаче, би трябвало да се пази далеч от деца.
Радост Даскалова |
Re: Бор расте до мургава еличка
от katbalu на 15.08.2007 @ 14:04:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Туй с шишарките накрая - много ме развесели! :))))поздрави на цялата гора!!!!:))) Бор+еличка= на горичка! |
Re: Бор расте до мургава еличка
от Den i nosht на 15.08.2007 @ 17:57:23
(Профил | Изпрати бележка) | за останалия свят забравят,
............................................
ДА, ТАКА Е С ЛЮБОВТА!:) |
Re: Бор расте до мургава еличка
от LATINKA-ZLATNA на 15.08.2007 @ 18:14:37
(Профил | Изпрати бележка) | О, знаех, знаех, знаех аз,
че от любовта на Лятото и Земята
ще се родят бор и ела.
А после - и шишарки.
И още много, много
красиви неща... |
Re: Бор расте до мургава еличка
от angar на 15.08.2007 @ 22:52:42
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Менте ли? "Ментета сте вие, одрани котки!" - както би казал Любен Каравелов!
Това ми стихотворение е наистина едно безобидно, шеговито стихотворение. И нито то, нито пък аз имам претенциите че то носи белезите на високата поезия. Суперлативите за него, които написах в предния си отзив, бяха само за да подразня Регина.
Но стихотворението ми в никой случай не е менте! То е едно нормално стихотворение, и са му присъщи всички обективни критерии за поезия: и ритъм, и рима, и образност, и преносен смисъл, и смисъл въобще!
И в него – по моя преценка , има два реда, които всеки който изпитва радост от поезията няма как да не забележи, а дори и да ги запомни:
«Бор расте до мургава еличка / и с игличките я гъделичка!»
Колкото и «изтъркани и банализирани» да са литературните ми похвати, аз не знам някой да го е казал толкова простичко, закачливо и поетично! А и последното двустишие:
“За останалия свят забравят
и шишарки мънички си правят!”
също е хубаво и запомнящо се - защото синтезирано, а и чрез метафора, много вярно изразява какво правят влюбените, когато се усамотят.
Сори, но който не е усетил тези четири реда, който не е могъл да се усмихне на тях, той наистина няма чувство за поезия!
Какво повече искате от едно стихотворенийце, че ще го наричате менте? Защо да е менте – фалшификат на някое друго ли е, претендира че е стихотворение без да е стихотворение ли – нима не влиза в определението за стихотворение?
И ако употребата на цезура в толкова елементарна стъпка за Регина е недопустимо, то това не се отнася и за мене! “Всички правила приети/ са дребните поети! / За великия поет/ няма ни закон, ни ред!” Употребил съм я и окото ми не е мигнало!
“Мен не даскали с тояги ме качиха на Пегас!” – ще повторя думите на Шандор Петьофи. Ще повторя и други негови думи: “Стиховете ми или се нуждаят от защита – и тогава всичко е загубено, или не се нуждаят от защита – и тогава всяка защита им е ненужна!”
Но покрай това ми стихче Регина ме оплю целия - и като автор, и като човек! И то така, че който не ме познава наистина може да си помисли, че е вярно!
Много се заблуждаваш, Регина! Защото аз не смятам себе си за голям поет, но съм поет все пак! И наред с незначителните ми, най-често закачливи шеговити стихчета, имам и неща които са се чели, четат се и ще се четат! И не четири, а девет книги съм издал! И се гордея, че от “Бащини съвети и поуки” се продадоха 1000 бройки, от “Типови лъжи и измами” – 300 бройки, от “Спи щастливо таралежче” – няколкостотин бройки. Целите им тиражи. Ей така от пет-шест книжарници, без никаква реклама – хората ги вземат в ръка, зачетат се и си плащат. Последната ми книжка – с хумористичните поеми, е “Пациентката на доктор Врабчев”, но тя е в тираж само за познати и приятели.
И теб, Регина, и Киарт, и Албатрос - ви смятам за много добри поети. Но направете си такъв експеримент: освен в “Хулите”, “Откровения” и не знам в кои още хвалебствени сайтове, пуснете и нещо в e.bane .net. Там е най-безкомпромисната публика! Там обикновено поезия не пускат, не пускат безинтересни и незначителни неща. Но може и да ви го пуснат. А след като ви го пуснат, ако получите за произведението си оценка четворка или повече от четворка, аз пред всички ще заявя че сте много големи поети! По-големи от мене!
За себе си аз смятам, че ако нещо от поезията ми ме надживее, това ще са хумористичните ми поеми. И се гордея, че те не само бяха пуснати в този сайт, но и оценките им бяха над 4,50, някои и над 4,80 – най-високите оценки за съответните месеци! Оценки в такъв сайт, и то за поезия!
А Регина ще ми разправя да гледам как другите пишат! От това, че някой си затваря очите, светлината в света не става по-малко! На вас може да не ви харесвам, да не можете да ме четете, да не ме понасяте, но за други пък съм четивен и интересен.
Възмути ме и това, че уж де ви поднасям буламачите си – буламачите си аз не ги поднасям на никого; пускам си произведенията, без н
още коментари... |
Re: Бор расте до мургава еличка
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 16.08.2007 @ 09:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че смехът е по ангарски -
весел, добромерен и другарски!
И не бих засягала се тука,
скоро бих си взела и поука!
Много място под небето има,
всеки майка има и любима!
Предлагам мир във сайта мил-немил,
за всеки нещо дал и сътворил!
|
Re: Бор расте до мургава еличка
от LATINKA-ZLATNA на 16.08.2007 @ 10:53:17
(Профил | Изпрати бележка) | И Дядо Вазов има
слаби стихотворения,
но всички го четем
със умиление.
И аз по погрешна натиснах раздел"Произведения за деца",
вместо "Поезия". Случва се!
Поздрави на всичките.
Лек и благословен да ви е денят.
АМИН!!! |
Re: Бор расте до мургава еличка
от Dimi на 17.08.2007 @ 18:01:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотно стихче, Ангар. Браво ти! |
Re: Бор расте до мургава еличка
от Rita_5 на 10.05.2008 @ 05:45:07
(Профил | Изпрати бележка) |
Прочетох всичко.Нищо не повлия на собственото ми мнение.Ето го:
Аз съм болезнено чувствителна по отношение дори на подозрения за вулгаризми, Ангар.
Ако ми хрумнеше такъв "горски" сюжет и се считах за поетеса, бих го написала така :
Бор расте до мургава еличка,
и с игличките я гъделичка.
Не ги спира нито пек, ни зима!
Много клонки борчето си има:
с горните я гали по косата,
с долните и милва колената
средните в гърдите и опира
и че я обича, тя разбира.
Тъй еличката, безкрай щастлива,
в смях игрив и радост се облива!
А пък нощем - като се прегърнат
и със клонките си се, загърнат
за останалия свят забравят,
и шишарки мънички си правят!
Това не значи, че отричам твоя вариант.
Той показва приятно плътско забавление, без изявена духовна привързаност между Той и Тя, на пръв поглед.
Защото те винаги са били заедно, както става с дърветата/и понякога с хората/
Но я си представи, че отсекат едното. Ще го преживее ли другото дърво? Едва ли! Така простите телесни радости могат да се превърнат в сложна духовна драма.
Така че , това просто, наивистично стихче, никак не е просто.
Когато имаш с какво да го усетиш.
Това бе от мен!
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 564
ХуЛитери: 3
Всичко: 567
Онлайн сега:
