автор: gorski

Сто цигулки в нощта,
в Стария град, на "Съборна".
Лунен блясък в медта
на антикварна флигорна.

Древни музи в музея
са прегърнали арфи.
Тази нощ ще запея
с думи крехки и жарки.

Искам да се укрия
в крепост от нежен шепот -
твоя шепот, Мария,
и уплаха, и трепет.

Дишам в твойте коси
и не ми се умира.
Искам да ме спасиш,
искам да те изсвиря.

Щом си тръгнеш без мене
и те изгубя в здрача,
може да те изстена,
може да те изплача.

Сто цигулки в нощта.
Люляков вятър лъха.
Отминава смъртта
с контрабас във калъфа.