Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 374
ХуЛитери: 4
Всичко: 378

Онлайн сега:
:: hristam
:: Elling
:: Albatros
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВяра
раздел: Есета, пътеписи
автор: jurasik55

      Градът е пълен със сенки, панелни равнодушия, на отминали спомени, на мъже и жени...

       Създадени пак от кал и вода...

      В такива моменти звънтят в душата на всеки камбаните на всяка необятна, внезапна тишина.

      Духът на лятото залива с вълните си своите любими плажове, на моите пустинни плажове, на моите внезапни плажове - и с вълните си свои ме карат да докосна всяка тишина.

      Стоя между тях и разбирам, че се намирам на прага на някаква неописуема граница, заветна отново, като ново раждане...

      Изгреви и нощи, неподвластни на времето, пълни с топлина и щедрост.

      Разбирам и жената до мен - пълна с усещания, топла и истинска.

      Предверия на истинската споделеност на плътта...

      Неизменни кръговрати, в които искаме взаимно да си помогнем и на себе си, и на възрастта...

      Отвъд всичко това е сиромашкото лято на нашите спомени,съкровената тишина на лозя и орехови градини, закътано някъде знание,в панелите на нашите равнодушия...

      Камбаните ще се пръснат от тишина...

      И в едно такова призрачно състояние вървим ръка за ръка, с моята жена - литературата...

      Гледаме онова, което времето отнася от нас, в една неосъдена за сбогом любов.

      С надежда и трепет за други сезони...

      Но се държим ръка за ръка, стискаме се, без да знаем защо, толкова силно, че да вървим още напред.

      Повярвах и, за да повървим още малко, пък нека със нас и от нас земята още малко да се повърти...


Публикувано от Amphibia на 13.08.2007 @ 18:55:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
333 четения | оценка няма

показвания 54744
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Вяра" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вяра
от dimension на 13.08.2007 @ 21:47:01
(Профил | Изпрати бележка)
И в едно такова призрачно състояние вървим ръка за ръка, с моята жена - литературата...



Повярвах и, за да повървим още малко, пък нека със нас и от нас земята още малко да се повърти...

И аз съм така, приятелю!