Там е онзи дълъг път по който се стига до града на люляците.София / Ловеч 16:30 ' Grup" . Автобусен билет,закупен от онази прашна стара автогара,колко прах,а вече няма да я има.Говори се ,че пак спонсор бил Г.Г. с главното Г. господин.Когато пия от неговите кралици се сещам за някой люлякови спомени.
Новата автогара,лъсната и сякаш,че вече не сме неандерталци.Дрехите ни ще са чисти.Онази издайническа прах няма да се полепва по тях...
Ловеч,град толкова значещ в моя живот.Години на възходи и падения,борби и радости.Доказателства за собствената ми воля.Тръгнах за там все още влюбена в първия мъж в живота си,а ще си остана с голямата си любов ,която е от там.Този град,тьй привидно скучен,вакумен,непоносимо самотен.Нощи изпълнени със самота,трепетни очаквания преди изпити.Болки от изгубени неоправдано битки.Победи на личността над немотията.Отказах и цигарите,точно преди три години.Шест зими,шест лета.Толкова пръст изтекла през дланите,протъркани от пътя колела,колко много километри,дори заради любовта,а сега най - вече заради нея.
Зоологическа градина на високото,Стратиш,стария град,крепостта,паметника,покрития мост,всеки миг ,люляците.Пътя,разказите за Слатина,Априлци.
Купоните,колежките и колегите,закачките,квартирите,хотелите,интернета,"Клеопатра" - която напоследък само я откриват,а дали я откриха - незнам?!
Алкохола,кафетата,безкрайните обсъждания преди изпит,страховете,еуфорията,съпричастието.Отново праха ,на Ловешката автогара,нискокачественото гориво,такситата. Литекс - футболните мачове ,коментарите "Тюфлеци с тюфлеци" ,къде можеш другаде да го чуеш.
Язовирите,рибата,улова,кучетата,колите.
Пътищата все ме водят натам... или аз не искам този град да остане зад гърба ми?