На масата лежи проблем - разрязан
от мрачните професори по нищо...
И вместо кислород му дават фрази.
И вместо кръв - вода му вливат чиста.
Отдавна беше наболял проблема
от нещо средно между рак и хрема.
Заето бе професорското тяло
с отчети, формуляри и доклади.
И въпреки че бе поостаряло,
не пренебрегваше телата млади...
С проблема си играеха на волейбол,
но ето го сега на масата им - гол...
"Спринцовка! Ножица! Отпочваме... Отчасти.
Колеги, дайте да намерим форми..."
Пелтечат те, разтягат думи като ластик
и пилотират фразите си безмоторни.
Проблемът, упоен със двойна доза,
все още няма точна диагноза.
А клиниката е с проблеми пълна...
И спорят нищолози, заседават -
с какво да стрижат от яйцето вълна,
кое е зърно, а кое е плява.
С очи облещени, с изострени глави
дори стажантите разбират: не върви...