автор: selsal

Имало е трима братя – Преди, Сега и След. Преди бил муден, тромав, но пък най-голям; двамата по-малки слушали го и вяра имали във всичко, що им казва.
След бил най-малък, хулиган, все побягвал, щом е нужен, все проплаквал, щом не ще. Хитър и потаен, той братята си водел за носа. Сега бил свит и неуверен, но хубавец сред хубавците първи, на големия се вечно подчинявал, а на малкия прищявката приемал за закон.
Догде били деца, те ден след ден, неразделни се скитали къде ли не. Но щом и най-малкият на възраст за женитба станал, сватовници дошли. Те отпращали ги всички и къшей от свидното си братство не отделяли за друг; бил този друг дори красавица неземна. Но случило се тъй, че наистина отнякъде довели им такава. За зла участ, освен красива, тя била умна и коварна. Поради туй, а не за друго, братята на съблазън се поддали. И всеки по своему я пожелал – Преди поискал да я има, Сега – да я докосне, а След – да й се полюбува.
Таз жена омайна – закътана отрова, догадила, че Сега най-слаб е и волята му е адски чужда. Пък и лицето му било приятно, миловидно, нежно. Доходила при него и рекла:
- Аз съм Време. Бих желала да ме вземеш за съпруга, от мъж нуждая се, а мисля, заслужавам.
Не смогнал да се съгласи, кога Сега бил извикан от своя брат Преди.
- Помниш ли, Сега, жената, що нарекоха я Време. Тя може би е недобра, но струва си да я пипна и опитам. Затуй би ли я поканил в моите покои, за да разбера за кого от трима ни ще бъде тя.
Сега тръгнал братовата воля да изпълни, но по пътя срещнал След, който с молба в очите казал:
- Моля те, Сега, доведи ми оназ жена, що нарекоха я Време. Толкоз искам я, Сега!
Какво да прави, чия угода да я бъде – на Време, на Преди, или на След. Сега не знаел, затова решил подред: а това бил братовия ред – големият, средният, най-малкият!
Повикал Време и повел я при своя брат Преди. Тя не знаела, че я водят другаде, а не там, гдето желанието я води. Дорде усети се, оказала се в обятията на Преди. Гневът споходил я, отровата излязла, тя зарекла се с вражда братовата цялост да разкъса.
Щом Сега поискал да я заведе при След, Преди нахокал го, изгонил. А След тръшнал се и ревнал:
- Къде е Време, искам я, Сега?
Сега се щурал, чудел се, блъскал си главата. Ходил при Преди – молил го, ходил и при След – утешавал го, сегиз-тогиз искал поне за кратко Време да докосне, но не смеел в очите да я гледа.
А де, що де, какво Сега да прави? И как да е, измислил нещо: всяка утрин, преди да стане ден, Сега вземал малко от плътта на Време, без братът най-голям да разбере, докосвал се за миг до нея и носел я на След.
Настанала война голяма. Преди се мръщел, тегнел със зверска злоба над Сега. След се вайкал, обвинения безчет запращал към своя брат, който недъгаво разрешил нещата. Време с истерия душата на Сега деляла, на парченца правела го всеки час, с натякване, претенции и лудости безброй.
Така течали съдбините, всеки получавал нещо, ала смятал, че в щета е най-голяма. Братството вече не било го, любовта преди да зачне, се случила гасена.
И тук таз история без край…
…някак мигом свърши!