автор: megito721

Тя вледеняваше сърцата,
тя жулеше лицата,
тя дъхаше тревога,
но радваше децата!
А днес с дъхът си топъл,
тя идва и изгрява,
но в топлият си дъжд,
душите ни одавя!
Не чувам детски смях,
по зимните парзалки,
защото кал и прах-
това ги прави жалки!
Но всичко се мени-
винавни ли сме ние,
за този кръговрат
и тези топли дни?!
...И целият ни свят
е с цвят на пръст облечен,
но този тъмен свят,
изглежда ми обречен!
Летящите мечти,
в онези бели дни,
аз помня със тревога
и казвам си:"За Бога!!!".
Човечеството бясно,
стремително руши
и няма нищо свястно-
аз виждам от страни!
Отдавна са умрели-
човешките души
и спряли са сърцата,
умът зове-РУШИ!!!
Зомбирани лицата,
изгаснали очи
и в уплаха съвестта,
на всекиго-мълчи!
...И страх не сеща никой,
от следващият ден,
но този наш живот,
уж много подреден,
убива теб и мен
и следващия ден!
...И онзи слънчев "Рай",
към който се стремиме,
изгубваме го-Знай!,
защото го мориме!!!
...И онзи "Страшен Съд",
от който се боиме,
той става земен път,
родихме го пак-ние!!!
Със наще жалки грешки,
от злобите човешки,
отровихме "Земята"-
наща "Майка Свята"!!!