Няма те и аз съм сянка,
а знаеш ли как се слива сянка с тъмнината?
Вече съм портрет без рамка,
а такъв знаеш ли как се придържа към стената?
Сякаш аз съм образ гол и бос,
уморен от хорско състрадание.
Чувствам се като въпрос,
насред Вселена от незнание.
Няма те и съм прашинка,
а знаеш ли как тя потъва в света от мърсотия?
Вече съм на цяло половинка.
Знаеш ли колко невъзможно е смисъл да открия?
Сякаш съм дъждовна капка,
падаща безумно към сблъсък със Смъртта.
Чувствам се като секунда кратка,
незабелязано сляла се със Вечността.
Няма те...а аз съм жива...
Не,това е невъзможно!
Вече зная,отговор откривам,
не,не е толкоз сложно.
Събуждам се в сълзи обляна,
дълбоко дъх поемам,плахо се оглеждам...
а ти над мен застанал,
със загрижен поглед будиш заспалата надежда.