Да, ние бързахме за среща с него.
Ти не го познаваше, аз не знаех, че ще го срещна. На нас ни се струваше, че бързаме за Града, че затваряме Книгата.
А в същност съдбата ни беше оределила тази среща с Човека с Колелото. Той скъпернически разнася божийте дарове. От кръчма излезнахме, кръчмарски син срещнахме.
Не, не искай от него думи. Казал ми е вече 43,7 думи. За 30 години. И на тебе каза две. Догодина, ако го срещнем ще ти каже още 1-2 думи. Ако го помолиш той мълчаливо планина ще ти пренесе, градина ще ти посади. Но думите му са скъпи. Не ги насилвай. Ще срещнеш някой ден неговите Жени. Те ще ти дадат колкото си искаш думи. А делата търси от него.
Той не блести, кара си колелото по пътя си, скромен е като божийте дарове, които носи. Понякога скромността му е камък. И да ти тежи, този камък не е излишен - затисна ония, които останаха на земята да пеят своят припев "И-Аз,И-Аз".
А той безмълвно ни пази да летим нагоре.