автор: marsi

В настинал ден,с дъждовни чувства
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми,събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която с къшей сила във нозете
до края на света да дириш...
че и оттатък.