Уффи!..:)) тва е то... Асоциациите ми скокнаха при едно друго "хладилно" обичливо - посветено на Пикасо от Андре Бретон:
Големият и бял хладилник във нощта на времената
който разпределя тръпките в града
пее за самия себе си
и дъното на песента му е подобна на нощта
която върши работата си добре
и плаче знаейки това....