автор: thundergoddess

Хадес трябваше да съобщи на жена си съкрушен и отчаян решението на Зевс. Както винаги, малкият му брат се беше оказал прав – за абсолютно всичко. Деметра наистина създаде чудовищни неприятности в името да натрови живота на всички, само защото нейния бил натровен
, също така, че Персефона няма да го обича – тя вече беше влюбена – в природата, слънцето, цветята. Колко глупаво постъпи той! Да си помисли, че от богинята на цъфтежа може да излезе царица на подземното царство… Владетелят на умрелите сам се ядосваше на себе си. От бог, който всява до такава степен страх и ужас в смъртни и безсмъртни, че те не споменават името му, от този, който беше известен навсякъде по света като добре стъпил на повърхността брилянтен съдия … до … до той дори не искаше да си го помисля – реещ се в небесата идиот, дотолкова зависим от една жена, че със сегашните си позиции и мнения можеше да предизвика само смях у събеседника си, който и да е той. Ех, де да можеше сега да се качи на Олимп и да прекърши сладкото вратле на Афродита. Щеше да бъде много щастлив.
Той почука на вратата на Персефона. Хадес знаеше, че тя е вътре, въпреки, че не му отговаря:
- Приготви се. Отиваш при майка си и приятелките си, където може да се радваш на слънчевата светлина.
Персефона не можеше да повярва на ушите си. Въпреки, че беше много щастлива, разбра, че едва ли Хадес я пуска току-така:
- Страхотно! А къде е уловката в цялата тази игра?
- Няма уловка, заповед на Зевс е. Но след 6 месеца отново ще се видим, скъпа моя Персефона.
Персефона беше щастлива. Все пак 6 месеца бяха по-добре от нищо. 6 месеца, в които щеше да живее така, както иска.
Приготовленията за изпращането й бяха в разгара си. Делегацията беше готова и чакаше богинята на външната стоманена порта на нейния “затвор” – замъка на Хадес. През това време дъщерята на Деметра за последно се огледа, намести добре венчето си от свежи цветя. Хадес я гледаше замечтано – я беше неговата недостижима мечта. Както казваха хората – “Толкова близко, но всъщност толкова далеч.” Хадес за втори път виждаше изгората си усмихната и щастлива: Първият път бе онзи далечен ден, който те прекараха заедно. Бяха очевадни бързите и движения, изпълнени с енергия, игривите пламъчета в очите й. Тя беше като цвете – допреди малко умиращо от липсата на светлина и топлина, а сега разтворило нежните си листенца, с току-що разцъфнал цвят, който омагьосваше всички наоколо с прекрасния си аромат.
- Хайде да тръгваме – пришпори тя мъжа си
- Чакай … само още малко
- Няма какво да чакам. Тръгвам – тя тропна с крак нетърпеливо.
- Добре, добре, тръгваме. Само една последна целувка – Хадес я прегърна и впи жадно устни в нейните.
Персефона бързаше напред, а Хадес бягаше след нея. На входа тя за последно го погледна:
- Депресиран – сега наистина си цар на Подземния свят. Обстановката ти отива. Но на мен не. – тя се засмя, целуна го за последно (повече от радост, че беше свободна, а не от любов) и хукна колкото крака й държат без да поглежда назад:
- О, милото ми дете! Кой знае какви ужаси си преживяла при Хадес … колко си бледа! – Деметра беше възмутена от Мрачния владетел и имаше основание да го мрази със всяка клетка на тялото си.
- Гниех в самота – девойката не се беше съвзела още от шока – Не искам никога повече да се връщам там! Не може ли да отидем и да кажем на татко и всичко това да свърши?!
- Не е толкова просто, мила дъще. Зевс е дал дума на Хадес. Единствения начин да се освободиш от 6-месечния си затвор е Хадес да поиска да разтрогне съюза ви.
- Невъзможно!
- Слушай, скъпа. Аз имам, мисля добър план.
Персефона поседна.
- Какъв?
- Доколкото познавам Хадес той е бог с чест и достойнство – голям себелюбец и честолюбец. Трябва да го отхвърляш. Ако наистина те обича, никога нищо лошо няма да ти направи, ако не – жертвата си струва. До няколко години търпението му ще се изчерпи и ще поиска да се разделите.
- Но … мамо … на мен той ми харесва. Много даже, никога нищо лошо не ми е направил. Той е много внимателен и нежен. Само не харесвам царството му.
- Няма никакви “но”-та Персефона! Ще ме слушаш. Аз съм ти майка. При това дочух, че Зевс искал да отнесе проблема с вашия брак до Събранието, ала искал да е след няколко години, за да може всички богове да разберат как се развиват нещата между вас. Деленето на годината е временно решение. Ако събранието присъди, че трябва да останеш при Хадес, знаеш ли, че може да ми отнемат правата на богиня на плодородието, ако не и безсмъртието? В името на това да не създавам повече пречки между вас двамата.
- Какви пречки, мамо?
- Хадес не ти ли прочете писмото от Зевс?
- Не, само ми предаде заповедта устно.
- Ах, този негодник. Беше написал толкова лоши неща за мен в това писмо. И си мисли, че не зная. Огледай се, Персефона, и ще разбереш какви пречки.
- Какво си направила, мамо?! – Персефона беше ужасена. Излизам от подземното царство с надеждата да видя слънцето да грее над зелените поляни, където се сивеят върховете на планините, да видя пчелите и пеперудите да събират нектар от ухаещите цветя, а виждам една пустош!
- Станалото-станало – Деметра махна с пъка пренебрежително – Ще го поправим заедно. Вместо измрелите хора ще заживеят нови, а съвременни нации ще градят върху руйните на старите.
Персефона преглътна горчиво. След това двете богини се заловиха за работа. Имаше доста да се направи за природата.
- Предупреждавам те, Персефона. Така ще бъде всяка година, докато не те измъкна от ръцете на това отвратително създание Хадес.
Минаха над 3000 години. Нашата история почти не се бе изменила. Зевс беше забравил, че трябва да свиква събранието по въпроса за брака на Хадес и Персефона, а Деметра тактично си мълчеше. Персефона отблъскваше Хадес, какво я бе научила майка й, а неговото търпение изглеждаше, че няма край. Хората вече бяха свикнали с тази промяна във времето и складираха храна за зимата, когато нямаше да има нищо. Но ето, че един ден Хадес видя жена си да му изневерява с някакъв ловец в Нисейската долина. Той беше наистина бесен. Не стига, че имаше жена само за половин година, не стига, че явно тя не го обичаше въпреки всичкото му старание тя да се чувства добре, а на това отгоре му слагаше рога като му изневеряваше с някакъв смъртен. Хадес най-накрая взе решението, което Деметра чакаше толкова много годни с нетърпение – щеше да поиска развод на жена си, когато тя се прибере при него.
На 21 Септември Персефона тръгна към най-близката пещера, където можеше да открие вход за подземното царство. Днес тя изглеждаше различна – беше далеч по-радостна от когато и да е било. Тя тичаше, тичаше, и не спираше – сега повече от всичко на света й се искаше да види Хадес. За нейно учудване на входа я чакаха няколко от висшите чиновници на мъжа й, ала него самия го нямаше.
- Танатос, къде е Хадес? - Попита учудена тя.
- В двореца, царице – последната дума беше много саркастично казана.
- Защо не дойде да ме посрещне?
- Като стигнем до двореца, ще попитате самия него – отговори, както му беше казал Хадес, бога.
Когато стигнаха до целта си, Персефона се затича още по-силно към покоите на Хадес. Имаше няколко важни неща да му каже. Намери съпруга си спокойно изпънат на леглото. Тя се опита да го приближи:
- Три крачки назад, невернице, ако не искаш да разбереш кой всъщност е Хадес. Гарантирам ти, че няма да ти хареса особено – той я погледна в очите.
Лед скова любящото сърчице на младата богиня, която беше свикнала да вижда само любов в очите на който и да е било. Тя беше толкова невинна дори и досега, че никой не би могъл да я мрази за нищо. А в тези очи се четеше призрачност, празнота, сякаш наистина нямаше сърце и душа. Персефона никога не беше виждала толкова ядосан мъжа си.
- Нещо не е наред ли? – със страх попита тя.
- НИЩО НИКОГА не е било наред в нашата …ъ … не мога да нарека дори и връзка. Време е да оправим многото неща, който не са наред. Тържествувай, ти победи, утре си свободна да си ходиш. И повече не искам да те виждам.
- Не, не, не го прави. Не точно сега – Персефона се разплака.
Хадес се изсмя саркастично.
- Вчера ми изневеряваше с ловец и не искаше да чуеш името ми, а днес плачеш, защото искам да се разведем.
- Всичко ще ти кажа, всичко! Само не искам да се разделяме. Кълна се в Стикс, и за ловеца ще ти кажа.
- Тази клетва не те лови, Персефона. На теб не ти пука дали ще си изгонена от Олимп за десет години. Нали живееш в гората, далеч от всякакво духовно развитие и цивилизация. Клетвата във водите на Стикс е за богове, не за недорасли деца.
- Не, не е вярно, не съм недорасло дете. – Тя седна на едно кресло и зарида още по-силно, никога през живота си не беше изпитвала такава мъка и болка.
Хадес клекна до жена си и започна да трие сълзите й с леденостудени пръсти и с жестока усмивка на лицето.
- Няма ли да ме изслушаш все пак? – попита тя.
- Не ме интересуват твоите глупави обяснения. Те не компенсират нищо. Запази ги за някой идиот. Аз вече не съм.
- Не мога да повярвам, че го чувам от теб.
- Е, аз винаги съм бил подъл и жесток – мрачен. Но ти беше прекалено заета да цивриш и да хлипаш през цялото време, когато беше тук, та затова не си забелязала. – той я целуна по устните също толкова нежно, колкото го е правел преди. Тя хвана едната му ръка с двете си малки ръчички:
- Дали ще се срещнем отново?
- Ъм … да … веднъж на хиляда години, ако случайно реша да мина през Олимп. Може и да не реша, може да минат и десет хиляди години и пак да не се появя.
Персефона дълго плака и се опита да разубеди Хадес да не се разделят. Вътрешно знаеше, че за нейното нещастие в момента е виновна тя самата – чувстваше се като истинска глупачка. Само да не се беше напила онзи ден и щеше да е съвсем различно. Спомни си, че преди няколко години Хадес я бе предупредил, че всички имат склонността да разберат какво е наистина важно за тях, тогава, когато го загубят.
Хадес държеше да думата си . На следващия ден той изпроводи Персефона по живо по здраво да си ходи. Така той запази репутацията си на зъл, жесток, неумолим, мрачен, безчувствен владетел, а тя му беше много необходима в неговата работа.
Година след случката Хадес беше вече простил на Персефона за студенината й през изминалите три хиляди години и си спомняше с много мъка деня, в който тя плачеше и го молеше да не я оставя, въпреки, че не го признаваше дори и сам на себе си. Отново го налегна досадното чувство на самота.
Така измина цяла година. На следващата той реши да разпусне и да остави малко черепите и сенките да се оправят сами. Горе на Олимп имаше голямо тържество по случай кръглата годишнина на Зевс и Хадес не можеше да изпусне – малкото му братче ставаше на цели 5000 години. С малко повече късмет може би щеше да успее да види и Нея.
Пристигна тъкмо на време. Минути деляха сегашния момент до започването на празненството. Към него бягаше жена с разпилени руси коси, сини очи, перфектна фигура. Това беше Тя, но от начало той не можа да я познае. Беше се променила много през годините: Хубавите й очи бяха почервенели от плач, усмивка вече не огряваше прекрасното й божествено лице, косите небрежно покриваха раменете й, тялото й беше отслабнало … и въпреки това беше хубава.
- Хадес … - глухо му каза тя – няма да ти губя много от времето. И без това малко остава докато започне празненството.
Той сложи пръст на устните й и после й прошепна:
- Ще говорим по-късно.
- Искам да знам просто … няма ли някаква надежда?
- Е, аз не съм продавач на напразни надежди. Аз разбивам надеждите на хората. Сега трябва да тръгвам, не искам да закъснея за рождения ден на брат си.
Персефона не знаеше какво да каже. Хадес тотално я бе срязал. Все пак си помисли, че дори да няма какво да си кажат после, тя ще може да го гледа – поне за малко, да го почувства близо до себе си както преди няколко години.
Партито на Зевс мина безупречно, но нито един от двамата ни герои можеше да се отпусне и да се повесели. Тъмният владетел се чудеше какво да каже на Персефона, че да се съберат отново заедно. Горкият! Не знаеше, че за нея беше нужно просто да й каже, че си я иска обратно и още я обича. Когато всички се разотидоха по стаите си, във вече тъмния коридор останаха само два силуета. Първа започна Персефона:
- През тези две години не съм спряла да се питам и колкото и безсънни нощи да прекарах не можах да разбера защо изведнъж охладня? Предната година всичко беше наред, а на следващата идвам и нищо вече не е същото. Толкова ли е ужасна изневярата, която почти не помня. Бях пияна. Признавам си грешката и искам да я оправя, ала ако съм направила нещо е било без абсолютно никакви чувства.
- Не е изневярата. Ако беше само тя, при сносно обяснение бих ти простил на момента. Това беше само повода всичко трупано през тези години да излезе да яве. Причините са многобройни: Раздели 365 на две, а после умножи по 3000, за да разбереш. През цялото време беше толкова студена, а на другата година идваш и ми се хвърляш на врата! Би ли ми обяснила това?
В този момент Персефона разбра, че е била голяма глупачка през всичките тези години – играчка в ръцете на майка си. Тя сляпо се беше доверила на плана й, като смяташе, че Хадес ще я пусне да си ходи и ще знае за какво тя се инати. Майка й я беше излъгала като й бе казала, че Хадес ще остане с нея и тя се беше хванала.
- Аз те обичам. Винаги съм те обичала, но Тартара и Асфоделските полета не ми понасят. А ти прекарваш там по-голямата част от времето. Аз стоя сама в двореца и умирам от самота!
- Защо не ми каза? Не видя ли, че през цялото време искам да ти угодя и да се чувстваш добре. Признавам, че съм бил глупак да не се сетя, но ако ми беше казала с удоволствие щях да зарежа работата, за да сме заедно
- Не знам … не знам
- Аз знам – той й отговори през усмивка – Защото и ти си едно малко глупаче като мен. Майка ти винаги е искала да останеш с нея. Тя нямаше планове да те омъжва. После ме намрази, защото й развалих плана и гледаше по всякакъв начин да де отврати от мен и да те накара да избягаш. Сега ще те питам отново и искам отговор ясен и точен. Да или не. Връщаш ли се в подземното царство с мен?
Персефона добре се замисли. Трябваше да използва сама житейския си опит. Тук я нямаше майка й, нито Хадес или който и да е било не можеше да й помогне. Ето какво си каза Персефона на ум: Колкото и да не искат родителите, децата им порастват, за да създадат те децата си.Дома и семейството, който ние самите съградим осветява душите ни много по-силно от лъчите на яркото юлско слънце. Любовта е нетленен пламък, който ни трябва добре да пазим и да гледаме винаги да ни сгрява.
В сумрака Персефона каза своето “да”.

Заради всички беди, които беше причинила през годините и интригантството, което беше въртяла, заради това, че е попречила на щастието на собствената си дъщеря, Деметра не остана безнаказана. Понеже вече хората бяха свикнали със сезоните, олимпийския съвет реши в името на благото на хората да ги запази такива, каквито са. За да обезопасят фанатизираната майка от предизвикване на ледникова епоха, Зевс издаде указ, в който удостоверява, че с голямо удоволствие ще й отнеме силите на богиня на плодородието в полза на титанката Рея, ако се опита да удължи кой да е от сезоните макар и с един ден.
За Хадес и Персефона знам, че сега са щастливи и си живеят много добре долу. Понякога, през пролетта и лятото излизат в Нисейската долина, където се наслаждават на природата и ласките на слънцето. Не мога да ви кажа със сигурност коя е богинята на плодородието, обаче. Покрай това глобално затопляне, май Деметра скоро ще изхвърчи от Олимп.