автор: centsche

През август като в майчина утроба
удавниците гмуркат се обратно
към безметежното преди начало...
Но там не може никой да се върне...

А топлите води така подмамват,
отпускат и отвличат надалече,
та мъртвото вълнение да прати
душата ми при нейния създател.

Обичам август заедно с морето
като опасен, непознат любовник,
отдал ми топлината и екстаза
в първичен танц на скърцащия пясък.

Аз бих могла да представлявам всяка,
привлечена от облак феромони –
разпален, нощен, сладострастен огън...
Естествено, могла бих да съм всяка
жена до болка чувственосамотна,
летяща поднебесна пеперуда...

О, Август, целуни ме пак!...

2006