автор: siromah

След няколко часа, след като съгледвачите се завърнали, военният съвет на кърджалийските главатари се събрал отново. Главите на всички били оклюмали, защото новините не били обнадеждаващи.

-Моите шпиони доложиха – разчупил неловката тишина Кара Кючек,- че тази част от планината гъмжи от редовна армия на численост не по-малко от 5000 души, така както и неспиращи да прииждат нередовни башибозушки отряди, чиято численост сега надхвърля 3000. Ако продължим да чакаме, неприятелят ни скоро ще надхвърли 10-12 000 души. Соколът ми току- що се върна с вести от моите шпиони в близкия град. Тамошният паша също изпраща 2-3-хилядна част на помощ. Също друга 5-хилядна част, съставена от елитния Еничарски корпус-твоите стари приятели-кимнал с глава той към Хасан Ага-също са напуснали Цариград. Колкото повече стоим на едно място, толкова повече положението ни става по-безнадеждно!
Лицата на разбойническите командири посивели от лошите вести.
-Не е на добре!- поклатил с глава мрачно Стефан Войвода. – Веднъж , преди много години, малката ми дружина беше обсадена от многочислен башибозушки отряд и всичките ми другари се простиха с живота си...-една сълза се търкулна от очите му. –Само аз успях да се измъкна невредим...
-Не е време за стари истории!- пркъснал го грубо кърджалийският главатар. – Ако не побързаме, скоро главите ни ще се смеят, забити на колове от двете страни на пътя за Цариград!
Никой от кърджалиите не си правел илюзия как ще завърши живота му. Да набучат главата му на кол, било нищо в сравнение с това, ако попаднел жив в ръцете на врага. Палачите подлагали нещастника на такива мъчения, че скоро той започвал да проклина деня, в който се бил родил. Мъчителите му деряли кожата парче по парче, отрязвали му ушите, после пръстите на ръцете и на краката един по един. За да накарат жертвата да страда повече, те поръсвали раните му със сол.
И сякаш това било малко, те разтапяли олово и наливали горящото олово в устата на нещастника. Накрая те му отрязвали ръцете и краката и го “пускали да си върви по живо по здраво”. И ако още дишал, палачите му отваряли корема и започвали да му вадят червата и да ги пъхат в устата на жертвата!
-Някой може да каже, че положението ни е безнадеждно-скочил Хасан ага и започнал да се разхожда нетърпеливо из стаята, - но изход има! Моите шпиони ми доложиха, че една малка горска пътечка е останала незавардена.
-Ти мислиш, че великият везир е глупав?!-прекъснал го грубо Осман Едноокият. – Тази пътека води право в устата на вълка- крепостта “Кървавата вдовица”. Знаеш ли какъв гарнизон има? И колко са ú дебели стените?
-Един път само да се озовем в равнината и...
-Ще се окажем между два огъня- намесил се Радул юнак,- отпред гарнизонът на крепостта, а отзад силите на великия везир!- той се почесал мъдро по главата. – Не мисля, че е добра идея...
-Защо, по дяволите, не ме оставите да довърша?- избухнал Хасан ага и очите му хвърляли светкавици. – Никой не е казал, че ще се хвърлим в атака срещу крепостта! Ще се промъкнем с хитрост!
-И как?-усмихнал се пренебрежително Кара Кючек... Разбирам, ако сме дружина от 20-има, но как повече от 1000 душе ще се вмъкнат в крепостта незабелязани?!
-Не само че ще бъдем забелязяни, но защитниците на крепостта сами ще ни отворят вратите! – усмихнал се загадъчно Хасан ага.- Планът ми може да звучи рискован и луд, но това е единственият ни изход...Ако успеем да я превземем, ще разполаагаме с дебели стени, зад които да се крием, когато неприятелят ни обсажда!
-Това добре-рекъл Осман паша. Когато някога аз все още бях паша в турската армия, веднъж инспектирах крепостта “Кървавата вдовица”. Гарнизонът тогава наброяваше около 3000 души, ако не ме лъже паметта. В бойниците на крепостните стени се крият 12 тежки и 20 леки оръдия, готови при най-малкото подозрение да посеят огън и смърт. Още щом видят, че се приближаваме и ще вдигнат подвижната мост-врата и ще отрежат крепостта от сушата. Тя е обградена от всички страни от широк ров, изпълнен с вода. Дори и да преплуваме рова- в което се съмнявам, ще трябва да изкатерим високите 20 метра стени и да избием защитниците, които ще бъдат 5 пъти повече от нас! Не, това е невъзможно!
Кара Кючек ценял много мнението на Осман паша, който бил един от най-добрите командири в турската армия, преди да изпадне в немилост.
-Ако Осман паша казва, че е невъзможно да се превземе крепостта, това значи е истина! Аз няма да рискувам живата на хората си и да ги хвърля на сигурна смърт!
-Първо ме изслушайте и тогава ме съдете!-намръщил се Хасан ага. Никой не е казал, че ще атакуваме крепостта фронтално! Ще използваме хитрост! Ще преоблечем част от хората ни в униформи на турски редовни войници, а останалите ще бъдат “башибузуци”. Когато се приближим до крепостта, ще почнем да бием тъпани и зурни, за да вдигнем колкото се може повече шум. Начело на процесията ще поставим, оковани в тежки вериги, кого? Самия Кара Кючек и Хасан Кръвника-смъртните врагове на султана! Командирът на редовната турска армия, имала честта да залови прочутите разбойници, ще поиска убежище за нощта в крепостта, защото техните другари скитат още свободни в равнината и могат да се опитат да освободят главатарите си, когато се стъмни. И, повярвайте ми, комендантът на крепостта ще се хване на въдицата и ще отвори вратите ú. Един път да влезем вътре, ще изколим защитниците като пилета! Истина е, че те ще не превишават тройно, ако не и петорно, но мога ли да ви попитам: на колко турски войници се равнява един кърджалия? Ако стар, кален в битките, опитен вълк не може да изколи петима пикливи турски войници, то по-добре ние да вдигнем белия флаг сега и да се предадем! Това е моят план. Може да ви звучи луд, но мисля, че не е неизпълним!
Той се навел напред и избърсал потта от лицето си. Когато свършил, лицата на всички блестели от възбуда.
-Ти си истински ...дявол!-извикал Стефан войвода. – Не искам за нищо на света ти да бъдеш мой неприятел!
-Само че планът има три слаби места. Първо, ще са ни необходими няколко стотин униформи на войници от султанската армия. Второ, кой ще играе ролята на паша от редовната армия? И трето, как ще се измъкнем от обръча на великия везир, без да ни усети?
-Много просто-намесил се Кара Кючек.- Остави изпълнението на плана на нас. Първо, колкото до униформите-мисля , че ще съберем около стотина. Дори имаме и две униформи на паши.Повече не са ни необходими, защото останалата част от “султанската армия” ще бъдат”башибозуци”. Колкото до това, кой ше играе ролята на пашата, Али паша някога е бил генерал в турската армия, преди да изпадне в немилост. Никой не го е виждал от 10-12 години и дори старата му майка няма да го познае! Колкото до третата част-ще се измъкнем с диверсия! 100 от нашите избрани хора ще нападнат лагера на пашата, за да привлечат вниманието към себе си.В същото време останалите...- той махнал с ръка- Искам да ви покажа нещо. Последвайте ме в подземието на моя дворец!
Всички се учудили , но не казали нищо и последвали страшния вожд на кърджалиите.
-Открих го преди около пет години – казал Кара Кючек и вдигнал тайния капак, - когато моите работници копаеха в подземието, търсейки изгодно място за кладенец.
-Какво е това?-запитал учудено Хасан ага. – Прилича на подземен поток.
- Брррр...хладно е ...- рекъл Стефан Войвода. Той се спуснал смело в тъмното, опитвайки пътя си с пръсти.
Внимавай, таванът е доста нисък- предупредил го Кара Кючек. -Някой да донесе факла!
Сттефан войвода се спънал в нещо в тъмното и се проснал по лице.
-По дяволите! Какво е това? – подритнал той нещо в мрака.
Радул юнак донесъл факлата и осветил “купчината.” Било човешки кости.
-Нямах избор!- вдигнал рамене Кара Кючек. Който стъпнел там, не се връщал назад!
-Когато открих подземното поточе- продължил върховният войвода, - беше непроходимо. Майсторите издялаха камъните...
Докато вървели напред, те се натъкнали на още човешки кости.
-Къде излиза потокът?- запитал Хасан ага.
-На около 800 метра северо-западно от града. – Кара Кючек извадил ятагана си и дал знак на другарите си да го последват.- Трябва да минем през водопада- посочил той със знаци.- Бъдете внимателни! Лагерът на неприятеля е близо!
Кара Кючек скочил смело във водната стена и се изгубил от погледа на разбойниците. Те го последвали с колебание и се оказали ослепени от водната стихия. Тътенът на водопада почти ги оглушил, а водните пръски почти ги ослепили. Те продължили с пипнешком напред, досещайки се , че се намират на малка пътека на няколко метра над дъното на водопада.
-Пшшш...- дал знак на другарите си да се скрият в храстите.- Войници!
Недалеч от тях , но около хвърлей място се виждали палатките на султанските войници. Разбойниците дори можели да чуят ясно речта им.
-... утре идва страшният Дервиш ага, прочутият кърджалийски главатар. Със себе си води 2000 разбойници, събрани от кол и въже- казал единият от разговарящите с богато украсени пагони.
Това бил самият Велик везир.
-Това добре-рекъл адютантът му, Великият паша Рамзи паша. -Необходим ни е всеки човек, който можем да намерим. Кара Кючек е опасен противник, а съгледвачите ни донесоха, че в лагера му има поне между 2000 и 3000 въоръжени мъже. Това не ми харесва-поклатил с глава той. – Кърджалиите се бият като живи дяволи и могат да обърнат развоя на битката.
-Хм, живи дяволи - изсумтял Великият везир.- Какво ще направят срещу моите топове?! Утре вечер 6 малки бомбардира ще бъдат в главния ни лагер. Колкото до трите големи оръдия, те ще бъдат тук след три дни.
-В същото време ще дойде и помощта от близкия град. Тамошният паша ни изпраща 2000 войници.
-Отлично!- потрил с ръце Великият везир. Ако всичко се развива по плана ми, до три дни бъдем готови за атака...-той се усмихнал презрително,- вече виждам главите на разбойниците, набучени на колове по пътя към Цариград...
-Моите шпиони доложиха, че пътят до лагера на разбойниците е преграден от лабиринт от набучени в земята дървени колове. Това малко ще ни забави...
-Хмм- изсумтял Великият везир. – Ти не бери грижа, аз съм помислил за това. Отвори тази делва! Какво е това?
Великият паша потопил пръстите си в черната течност и я помирисал.
-Кълна се в брадата на Мохамед, това е Огнено...-той се спрял зачуден и изведнъж се плеснал в челото. - Сега разбрах защо нареди да изсекат гората. Ще направиш катапулти!
-Първо катапулти и ,второ, разбойниците се лишиха от прикритието на гората. Поставил съм съгледвачи на височините и дори и един човек да се измъкне от крепостта, те ще го забележат и ще вдигнат тревога!
-Хитър си като лисица! Когато един ден султанът...- пашата се приближил и му прошепнал съзаклятнически в ухото.
Великият везир се усмихнал и погладил брадата си.
-Чул те Аллах! Чул те Аллах! Ако един ден седна на престола , няма да те забравя, кълна се в брадата на Пророка!
Някой се приближил и пошепнал нещо на ухото на Великия везир. Разбойниците се свили в храсталаците, защото помислили, че са открити.
-Трима от най-кадърните ни инженери току-що пристигнали от Цариград. Ако те са толкова добри, колкото обещават, катапултът ще бъде готов утре вечер!
-Ще им стане горещо!- казал Великият паша и се погладил по брадата.
-Бъди готов утре за лов на печени прасета!- рекъл Великият везир и двамата се разсмяли. – Време е да си разчистя сметките с това малко змийче Хасан Непрокопсаника. Ще набуча главата му на кол. Проклето копеле!
Хасан Кръвникът усетил как кръвта му пламва във вените и скочил, за да завърши веднъж завинаги с Великия везир. Може би това щял да бъде краят на разбойника и неговите другари, ако не била коравата десница на Кара Кючек.
-Не мърдай! – изсъскал той. - Ще погубиш всички ни!
-Пусни ме!- опитал се да се измъкне от желязната хватка на главатаря.- Ще му изпия кръвчицата! Той е причината да съм в немилост!
-Дори ида го убиеш, това няма да свали обсадата. Да се връщаме назад!
Когато се върнали обратно в двореца на Кара Кючек, той избухнал:
-За малко щеше да ни погубиш! Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?
-Простете ми! Просто като видях везира и кръвта във вените ми закипя. Тази пепелянка! Ще й смачкам главата!
-Ще имаш и друг път удобна възможност. А сега да се върнем към плана. За нещастие, палатките на неприятеля са близко до водопада. – Кара Кючек се погладил по брадата. – Това малко ще промени плана...Някой да има предложение?
-Хрумна ми нещо – обадил се Стефан войвода. – Ще се придържаме към стария план със съвсем малка промяна. Отряд от стотина отбрани юнаци ше нахлуе в лагера на Великия везир и ще причини, колкото се може повече суматоха. През това време ние ще са промъкнем до храстите и ще зачакаме. Ако султанските войници напуснат поста си, за да се притечат на помощ на своите другари, ще бъде лесно. Ако не- ще трябва да пробием с бой! Жените и децата ще поставим в средата, а отряд от 200 човека ще пази фланга ни, в случай че ни атакуват отзад...Как го приемате?
-Нямаме избор – рекъл Кара Кючек. – По-добър план от това едва ли ще намерим. - Хасан ага – обърнал се той към своя любимец, - строй всички мъже, годни да носят оръжие, на площада...
Кара Кючек изгледал строените в редици разбойници и сърцето му трепнало. Той знаел, че мнозина от тях ще намерят смъртта си в предстоящите битки, но какво можел да направи?!
С колко души разполагаме?- запитал той Хасан Ага
С около 800 човека. 200 от нашите хора бяха отрязани в равнината и сега те се укриват в близките села.
-Отдели два отряда от по 100 човека. Те ще ударят лагера на неприятеля от две различни страни, за да привлечат вниманието към себе си.
Кара Кючек въздъхнал тежко и добавил:
-Необходими ми са също двама войводи.
-Аз ще поема единия отряд!- рекъл Осман ага.- Имам сметка неразплатена...
-Не-отсякъл Кара Кючек.- Ти си ми необходим за изпълнението на втората част от плана. Също и Али паша...Някой да...
-Ние сме готови да загинем за теб, войводо!
-Само двама са ми необходими. Който издърпа късата тревичка....
Честта се паднала на Осман едноокия и Стефан войвода.
-И помнете добре! Вашата главна задача е да предизвикате суматоха в лагера на неприятеля. Ако успете да се домъкнете до делвите с Огнено масло...Можем да ги посрещнем с добре дошли!
-Ако трябва, ще умрем до последния човек!-гордо извикал Стефан войвода.
-Саможертвата няма да помогне на никого!- намръщил се каара Кючек. –След като предизвикете суматоха в лагера на неприятеля, се оттеглете в крепостта. Аз ще ви чакам лично тук. Ти-той посочил Хасан Ага- ще пуснеш любимия си сокол, когато се доберете до пътеката. Разбрано ли е?
-Да – отвърнал Хасан ага.- Благодаря ти за доверието, войводо!
-Поверявам живота на двамата си сина в твои ръце-казал Кара Кючек и се опитал да прикрие сълзата в очите си.- Грижи се за тях!
-Кълна се в брадата на пророка, че косъм няма да падне от главите им! Треперете нещастници!-извикал той със все сила и ехото понесло гласа му надолу по доловете и полята. – Ииииии! Ииииии...!
Кара Кючек целунал двамата си сина по челата и ги прегърнал силно.
-Ще се видим скоро, синове мои! Молете се на Всевишния! Има още час, докато слънцето залезе. Когато се стъмни, ти - той посочил Осман ага, - бъди готов да се спуснеш в подземния поток. Пригответе си факли. Останалите 2 отряда, последвайте ме! Имаме още нещо да приготвим.
-Какво, войводо?- попитал Осман Едноокият.
-На върха на едната кула искам да натрупам голяма купчина с греди, дъски- с една дума: всичко за горене. Когато ястребът долети, ще запаля огъня. Щом видите сигнала ми, се оттеглете незабавно!
-Така да бъде-рекли разбойниците и започнали да мъкнат, каквото намерят: тежки дъбови маси, дървени щитове и копия, които използвали зо тренировка на новодошлите, и какво ли не още. Скоро те натрупали огромна купчина
-Чудесно! – рекъл Кара Кючек. Да се надяваме, че ще успеете да забележите огъня. И си отваряйте очите на четири. Щом забележите сигнала ми, бегом назад! Място за излишна храброст няма! Ясно ли е?
-Тъй вярно, войводо!-отвърнали в един глас двамата разбойници.
-Добре, тогава сега не ни остава нищо друго освен да си наточим ятаганите и да се приготвим за битката.
Било страшно да гледаш отстрани как разбойниците си точели ятаганите и попипвали остриетата им. Едно било ясно- те скъпо щели да продадат живота си...


© Kolio Karpela Всички права запазени.