автор: thundergoddess

В далечната мъгла крие се неголяма планина.
Слави се тя навред по света
Със спиращата дъха ти красота.
Е, не позна. Не е това.

Митична и мистична,
Боговете от нея правят
Битката наистина епична.
Живеят светли богове на върха:
Гледат, царуват и се смеят на света.

В огромния мраморен дворец,
На глава със златен венец,
Седи на трон и мърмори Зевс.

До него жена му, Хера и тя глас набира.
Личи си, нещо не им харесва
Но кой смее да се намесва
В такава кавга небесна?

Боговете бързо и лесно,
Дето хич не им е чудесно,
Определят виновника за това.

А той, наглия, се смее
И повдига рамене.
Прави се, че не разбира,
Но за всекиго зло намира.

Няма да крия, Арес е това.
Всички се чудят защо
Той е още на върха олимпийски.

Златна Афродита сукно заплита.
Гледа я Атина зад гърба
И ето я дилемата:

Дали да остави Афродита
Нишки да преплита
Или със смях на земята,
Да я стовари.
Може даже да я удари,
Че се опитва
Да краде Афродита
И то без насита.

Този път явно цели
Тъкаческата репутация
На Атина да развали…

Да не забравя - музата и тя
Безгрижно си живее на върха,
Но често слиза
За хоби има да излиза.
Дойде при мене тя
И двете сътворихме това.