автор: thundergoddess

Хубаво момиче беше тя,
толкова красиво и нежно,
приличаше на пролетните цветя,
но уби я... уби я завистта!

Може би всичко щеше
да е чудно и красиво,
ако се не бе превърнала
в нещо толкоз уродливо.

На друго момиче завидя
заради завидни успехи в любовта.
В този момент изгасна светлината
в нейната душа,
нещо се счупи, добротата изгоря.
Гори душата й сломена,
от зла участ навестена.

И след като злото свърши
това деяние,
време беше да извърши
нещо, за което
няма покаяние.

И девойката завистлива,
без много да се чуди,
реши съперницата да погуби.

Можеш да видиш
как кръвта
бавно се стича
по грешната й ръка.

Но от завист
човек се не така спасява!

Във мрака на нейния път
става й ясно, че
живо е още чувството ужасно!

Защото кръвта тече,
плътта се разлага,
но споменът
за съперницата е жив,
макар нея веч да я няма.

Пред очите й се мъглеят картини,
още спомени страшни - неумолими.
В съзнанието й силен глас кънти -
съвест някои го наричат,
разказва й как бреме
в живота си ужасен ще търпи.

Лека за завистта
е в самия човек,
ако човек роб
не ще да става,
ако човек не иска да се предава.

По-добре на ум си кажи:
"Е, има и по-добри от мен"
и нататък продължи.