На Мария
Докоснах цвете...
Нежните венчелистчета, все още непокварени от дъха на познанието, но вече белязани с тръпчивия аромат на любопитството, доверчиво се отвотриха насреща. Тичинките унесено се поклащаха и ме поръсваха с хиляди въпроси:
- Може ли пролетта да продължи вечно?
- Какво се случва след като времето на цъфтеж отмине?
- Защо всяко цвете иска да бъде откъснато? Въпреки болката...
Какво можех да отговоря?
Спомних си, че някога съм била цвете.
Зарадвах се, че избуялите наоколо тръни не са успели да заглушат до край уханието му.
Осъзнах, че букетът аромати с преобладаваща в него горчива нишка не отблъсква, а, напротив, привлича.
...И просто докоснах цветето.