автор: limonka

Това не беше обикновена череша. Тя узряваше рано, много преди другите.
Не се боеше от студовете в моя малък град. Плодовете и бяха вкусни и сочни. Беряхме ги почти през цялото лято. Те сменяха цвета си от бледорозово до кървавочервено.
Тази череша събираше на сладки приказки деца и баби. Покатерех ли се на клоните и можех да стигна до покрива на къщата и оттам-протегнех ли ръка-почти докосвах звездите. По това време си мислех, че “Звездите са мои. Да, мои са ...”
Увлечена в гонене на поредната мечта, доказвайки на другите колко съм добра, не разбрах кога и как изкорениха черешата. На нейно място построиха огромен салон, който да събира гости. Вградиха сянката на черешата, но тя не беше съгласна с това и си отмъщаваше. През зимата в този салон беше студено, а през лятото прекалено горещо. Бетонният покрив правеше така, че всеки говореше, а никой не чуваше. В началото там се събирахме по повод на сватби и кръщенета, но напоследък, все по-често се събираме за погребения и помени.
А черешата...Когато ми домъчнее за родния дом, когато забравя да мечтая, черешата се появява в съня ми. Събуждам се с вкус на череши в устата и търся звездите.