автор: fightingone

отидох в най-гадния бар
с надеждата да бъда
убит.
но всичко което направих
беше да се напия
отново.
и още по-лошо, босовете на бара
накрая
дори ме харесаха.
и ето как се опитвам да накарам
да ме сгащят в тъмния
ъгъл
а приключвам с
безплатни питиета
докато някъде
някой нещастен
кучи син лежи в болничното
легло,
тръбички стърчат навсякъде
от него
а той се бори до смърт
да остане жив.
никой няма да ми помогне
да умра докато
питиетата продължават
да идват,
докато утрешният ден
ме очаква
със своите стоманени скоби,
с вонящата си
анонимност,
с безличното си
мнение.
смъртта не винаги
тича
когато я викаш
не идва дори
и
ако
я викаш
от бляскав
замък
или от океански лайнер
или от най-добрия бар
на земята (или от
най-гадния)
подобна наглост
само кара боговете
да се разколебаят и
да отложат.
питай мен: аз съм
на 72.