автор: silvertear

Любовта ми е тъй заглушена,
толкова силна, а така смирена,
любовта ми днес вика без глас,
но остава скрита и отброява всеки час.

Любовта ми е така сломена,
раздава се пак, но е прекалено ранена,
любовта ми никога не те забравя,
но е уморена, не желае да прощава.

Твоите мили, но лъжливи думи
пак в тишината остават нечути,
сърцето ми отказва да приеме това,
че ме водиш в свят красив, но свят лъжа.

Любовта ми пак от теб бяга,
пътува от гара на гара,
а смисълът отново скрит остава,
тя чака да дойде забрава...

Любовта ми красива догаря,
като ненужна угарка от цигара,
празни думи чертаят пътища пусти,
празни мисли събуждат спомени стари...