автор: alabross

Засякохме се в Градската градинка с Хикс.
Видя ми се честит, та го попитах:
- Не беше ли ти по-преди критик,
що ни громеше от марксически позиции?

- Да, бях – отвърна той. - Тъй беше то!
Да бъда жив все пак ми беше нужно.
Но ти глава не вириш днес.... Защо?
Нали таланът вече е критерий, друже?

Ругаехте, че цензор съм ви бил.
А аз способствах образно да пишете -
в езоповски алегоричен стил;
това е все заслуга на каиша…

Било, какво било. Не ти държа карез.
Седни, пиши без никакви резерви –
поезии и прози… бе там каквото щеш!...
пък ще те спонсорирам с двеста евро.

Подаде ми визитка, кимна ми засмян
и се сбогува с мен пред механата.
И аз разбрах от хляба кой е по-голям:
това е фурнаджийската лопата.