 |  С теслата дяла, гълта прахоляка.
Търкаля трудно думите и плаче.
А пладнето, от жега полудяло,
разсипва се и хълма ще прекрачи.
За нея крие крушите във пазва,
с очи раздипля пътя, да я зърне -
жената, след която се изправят
и мокри шляпат погледите мъжки.
От толкоз време все кове каруца.
На клон виси единствената риза.
Ще бъде друг, ще бъде чист и хубав,
ще скъса цвете и ще я поиска…
Жужат пчели и лято. До премала.
Коза врещи слънчасала на двора.
Той с върбовата свирка тихо свири -
говори без посредници със Бога.
…И двамата пътуват надалеко -
женихът - той, а тя невеста бяла…
И лудият се втурва през полето
и мята примка - слънцето да впряга.
06.08.2007
Публикувано от Amphibia на 07.08.2007 @ 22:44:29
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Каруцата" | Вход | 12 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Каруцата
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 07.08.2007 @ 22:56:14
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно, мъдро и този сочен изказ...! Няма една излишна дума в стиха, но пък колко всички са си на мястото!
Не обичам твърде препинателните знаци, но тук не мога да устоя, пък и не ми даваш възможност да ти лепна едно голямо 5 :))) Поздрав! |
Re: Каруцата
от dimension на 07.08.2007 @ 22:59:54
(Профил | Изпрати бележка) | Браво за богатия език и красивия стих!
Браво! |
Re: Каруцата
от kristi на 07.08.2007 @ 23:02:17
(Профил | Изпрати бележка) | И как се коментира такова красотище?
Почитания, лили!!!
|
Re: Каруцата
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.08.2007 @ 23:54:35
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Отново великолепност силвърулфска!!!
Как се коментира изобразително изкуство?! Картина е, кадър е!
Направо си некоментируема!
Поздрави възхитени! |
Re: Каруцата
от ElToro на 08.08.2007 @ 00:12:03
(Профил | Изпрати бележка) | Хей, по пътя стомните понесла,
боднала си китка сред къдрици
и запяла закачлива песен,
ситно ситни кръшна хубавица.
Щом дочу я, момъкът се сепна,
взор повдигна и потта обърса,
във сърце му нещо силно трепна,
към момата мигом се забърза.
Стигна я, към стомната посегна
бистрата вода да и напие.
Тя се врътна, ужким да побегне,
по моминска стара орисия .
Па през рамо скришом го погледна,
румени и бузки запламтяха,
седна той и тя до него седна
и щастливи дълго после бяха ...
|
Re: Каруцата
от regina (radost6@bluebottle.com) на 08.08.2007 @ 10:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления, Сребърна!
Това е един невероятно колоритен триптих! Поне аз така го видях...Живописно платно в три части. Е, щеше ми се основната част да е в средата, но това си е решение на автора! Възприех го твоя стих, като
триптих за искането, за истинската любов и привличане...Може и друго да си имала предвид, но това си е мой субективен прочит...и внушението на стиха ти до голяма степен съвпада и с моето усещане за упоменатите състояния. Простичко и ясно - като в природата...
Още веднъж - почитания!!! |
Re: Каруцата
от chefo_fr на 08.08.2007 @ 10:59:09
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е.
Само малко предъвкваш частта с взимането на момата, предвид на описателното начало. И тия диви круши много ми напомнят на Жената Мария на Борис Христов... верно, не са баш същите и т.н., но мен лично ме притесняват
Иначе наистина ти е хубавко. Поздрав! |
Re: Каруцата
от gu6ter на 08.08.2007 @ 15:14:32
(Профил | Изпрати бележка) | Йовкова песен ли долавям?.... Пък и по нашите ширини - вакханки - йок!
Разтопи ме мечтателно стихът ти, очарование!!! |
Re: Каруцата
от somebody на 10.08.2007 @ 20:59:50
(Профил | Изпрати бележка) | Имах тежки дни Сребърна, а стихът ти изпълни душата ми. Наситен е с цвят и усещане, с картини и звуци.
Благодаря, че написа това, за да го види сърцето ми! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 5
Всичко: 487
Онлайн сега:
