автор: dimension

Кат си ме, мале, родила -
хубава мома, гиздава,
с очи - смарагди зелени,
с коса - бакър и злато,
със снага - тънка тръстика
и сърце - златна ябълка...

Що не ме, мале, научи,
че хубост, мале, се дава
само на личен войвода,
а не на четник несретник,
несретник, още страхливец...

Че ме неволя научи
майка-орлица да стана.
Все напред, мале, да ходя,
знамето да му извезвам,
с гърди си да го закривам.

Чеда му, мале, да гледам.
Отплата, мале, да нямам.
Все битки, мале, да водя.
Сълзи си, мале, да крия.
Сърце ми, мале, да стане
ябълка, рано презряла...

Как да ги, мале, науча
моите свидните щерки,
че хубост, мале, се дава
само на личен войвода...

Та да се, мале, опазят.
Младост им да не повехне.
Мъже си, мале, да найдат,
дето да са им прилика?

Доста са, мале, стана`ли
българки майки-орлици...

07.08.2007