автор: hoodoo

Днес бях на тенис кортовете. Така или иначе съм в отпуска, реших да се пораздвижа малко. От 9 часа бях резервирал единия и отидох, но без партньор.
Ако си с партньор трябва да се съобразяваш с него и затова избрах този вариант. Точно в 9 излязох на единия от двата корта с три топки и една ракета, и започнах да ги чукам към въображаемия ми противник. Дори когато е само въображаем, пак съществува възможност от замърсяване на усещането за свобода. Не съм срещал човек, с който да се чувствам напълно независим и затова ми е трудно да си го представя. Въображаемият ми противник е по-възрастен от мен, но е по-добър с ракетата. Първият ми удар е прекалено силен и противникът ми прави знак да подаваме отначало по-леко, за да загреем. Все пак сега откриваме сезона. Удрям топката по-добре и тя тупка пред него, а той ми я връща отмерено. Разиграваме малко преди да я забия в мрежата, но и двамата сме доволни. На първи корт са няколко деца, които са ми под пъпа и един нахъсан учител.
- Приклекни по-ниско. А така!
Аз приклякам по-ниско и удрям въображаемата топка.
- Не я оставяй да те доближи.
Опитвам се да играя и с крака, за да намеря най-доброто място за удар.
- Не стискай ракетата... Отпусни я, тя сама ще намери топката...
Изпълнявам командите и чувствам подобрение. Противникът ми също се е разиграл. Отиваме да съберем топките. Взимам две, а на него оставям най-далечната.
- Отстъпи назад, отстъпи, - ехти гласът на треньора. - Много добре!
Сигурно се радва, че раздава опита си. Аз също се радвам, че научавам нещо, докато се забавлявам.
- Посрещни я странично. А така!
На нашия корт темпото се засилва и постепенно разтягаме ударите, така че за да върнеш топката, ти се налага да тичаш здраво. Накрая не мога да достигна една топка за добър удар и я изкарвам извън огражденията. С партньорът ми сме се изпотили, но се смеем доволно. Излизам да я прибера и минавам покрай децата и треньора.
- Изчакай я да тупне и да се издигне, и когато спре омагьосана, тогава я удари.
Минавам и покрай кортаджията, който е непрегнат тип, стараещ се да заслужи парите си.
Връщам се с топката и сядаме да починем. Пием студена минерална вода. Партньорът ми се обажда по джи-ес-ема си на два пъти. Отсреща тренировката продължава. Паля си цигара, въпреки очевидно неподходящия момент и заблежката на моя човек. Мисля си, че ако бях едно от децата, щеше да ми е много неспокойно и тревожно, и нищо нямаше да науча. Сега е моментът да наваксам изпуснатото като малък.
- Не, не, не! Така не се удря! Удряй с цяла ръка!... Така!
Може би след десет години такива открадните тренировки ще бъда наистина достатъчно добър, за да ме канят на турнири, но аз ще отказвам под предлог, че играя само на двойки, а партньорът ми няма паспорт и е нелегално пребиваващ в страната.
- Изтегли се максимално назад и се изправи. А така!
Излизаме отново на корта и отново правим добри разигравания. Топката ми идва за смаш от бекхенд, но този удар не е от отиграните и от неловкото посрещане тя остава заклещена между главата и дръжката. Отивам до мрежата и с удар върху нея оставям топката да падне в отсрещното поле. Гледам победоносно партньора ми. Той май не разбира шегата. Малко е сухар, може би трябваше да поканя друг…
Часът изтича и кортът трябва да се мине с голяма четка. Тренировките на бъдещите банални мъже и жени, които ще разпускат с тенис, продължават.
Заглаждам и половината на партньора ми.
- Няма нужда, - казва кортаджията.
Мисля си, че този човек наистина се престарава.