Хляб и хлеб и бред и пъйне,
но е скъп и социално слаб,
нека за последно ни прегърне,
че от утре ни очаква глад.
Не за онзи грабнал мерцедесът,
нито депутата биковрат
или дългокраката метреса...
Не, за тях животът не е хляб.
Но за нас, които ни убиват
всеки ден по малко, но в прогрес
и прогресът не познава крива,
а е права без юзда и чест.
А животът ни - канал безличен,
неприлично беден и презрян,
репортажите на смърт миришат
с реализъм - грешен, неразбран.
Не живеем, долу реализма
със глави в буркана до зори,
нека да забравим животински,
истината в сините бодли.
Нека наркотикът се разлее
във кръвта ни с бунт неосъзнат,
тихо, ако бунтът закъснее,
значи още ни достига хляб.
Но когато загорчи комата гневно
се пазете вълчи, зли слуги.
Хлябът е велик, а вие-смешен
и ненужен, позлатен камшик.