автор: Marta

Бяло

Луната е протегнала в морето
блестящата си сребърна опашка
Промърква полунощна


Червено


Интуитивно
небето се дели
в неделите
         на
портокалови градуси
лавандулови пояси

гирляндни съзвездия
изпод веждите му...

Червената
червена луна
като кон от небесен табун
който препускал
е грохнал в морето
и то е изпило
сърцето му

Болката
от изгаряне
на алено пълнолуние
издува устните на морето
и бяла е бяла
пяната
която разбива в краката ми -
отдавнашни камъни
                  запокитени
                             стари луни
                         минали страдания
бяла е
бяла
болката

чиста сол
която морето изхвърля
по пълнолуние

Спят пясъчни
някъде
спят
дюните