автор: Usmiv4ica

:)))))

Не се бяха виждали отдавна.
И когато се срещнаха отново, чуваха едни и същи думи, виждаха еднакви неща и вкусваха еднакви храни, но ги възприемаха различно. Тя – от опожарената си до черно душа, с тлеещи още въглени. Той – от мъглата на сива умора, скриваща цветовете и хоризонтите.
Но когато докосна ръката й, в опит да изкаже съчувствие и да й вдъхне кураж, различията изчезнаха.

Разделиха се отново. Тя – с няколко зелени стръкчета, новопоникнали насред пожарището. Той – с няколко литнали над сивотата пеперуди.

Какво? Не ми ли вярвате? О, да. Пропуснах да уточня, че пеперудите бяха нощни. А тревичките…? Не зная, успели ли са да оцелеят.