автор: Briannah

Морето пое самоубития залез
във вагината си.
Заплъзга
навътре навътре
в стените й,
докато задъхващо се,
гальовно
опря на джи-точката й,
и я заблиза
с езици
пламтяща материя.
Водите запърхаха
с пеперудени тласъци,
изляли течения
експресионистични извивки,
и бясно и лудо
наблъскани крясъци,
издраскаха
под нокти оргазъм
стъкла самота.
Диханията,
изпускащи
мастилено-приливни-отливни
сокове
напоиха пясъка.
И само ноща,
воайора на сливанията,
онанираше върху небето,
изхвърлил светещите си капки
около латексна луна.
Тъмнината лакомо изсмърка
алената прах
след любовния взрив
и заплака.