автор: Konx_Ompax

Всяко семейство притежава определено количество сълзи, които трябва да изплаче в рамките на отредените му (един или няколко) човешки животи. И не може да си позволи да изразходва нито повече, нито по-малко сълзи. Затова има такива хора, които са се нагърбили с нелеката задача да плачат често - по няколко пъти на ден.
Има обаче и такива, които почти не плачат. И това е, за да се запази онзи баланс, който самият Живот изисква.

Резултат от това изискване за баланс е, че жените плачат по-често. А в мъжките очи, сълзите идват рядко, трудно, за малко и бързо си отиват. Е, с изключение на някои предразположени към хлипеж мъже, които в замяна на това вероятно имат майка или съпруга с достатъчно твърд и несълзлив характер.

Често се питам защо въпреки многобройните случаи, в които ми се е искало да заплача, си налагам някаква възбрана, дори и когато съм сам. И скривам мъката си в недоволно и протестиращо взиране в тавана или в някакъв предмет. Дали не е заради вече изплаканите от майка ми сълзи, които са изчерпали отреденото количество?

И дали Великият Потоп всъщност не е мъката человеческа, която се е отприщила от очите на хората под формата на сълзи и е нарушила баланса?