автор: thebigplucky

Матея 16:26. ... защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?..
Йоан Откровения [12:11] ... и не милееха за душата си дори до смърт...

Душата, тя си знае...
Кого обича. И кого - повече.
С кого по нощите скита.
На кого постелята подрежда виновно.
Кого, в делниците, бленува напразно.
И с кого вдига наздравици на празник.
Какво очите и виждат назад.
И какво - в очите на децата си.
Душата, тя си знае...
Какво и от кого е ограбила.
На кого го е дала. И защо.
Какво е искала и какво е трябвало.
Докъде е стигнала и от какво е бягала.
Къде са пресъхналите и кладенци.
И доколко са забравени.
Прегазените инстинкти изплакват.
Възкръсналите желания - изгарят -
чудо е, че е още цяла.
Чудо е, че светът и не се е разпаднал,
оцеляването е толкова сложно понякога -
кого по-напред да жалиш:
отлетялата младост;
недочаканото щастие;
съмнителните дарове на помъдряването?!...
Неспокойните терзания за предстоящото,
изборите - направените и ненаправените,
мислите - клинове на собствените си разпятия -
пронизват всяка извървяна крачка към чертата -
така ли трябваше... трябваше ли да е така...
А как е?...
...
… Душата, тя си знае...