автор: miglena

Със всичко друго бих играла:
на криеница със смъртта, на ужким
бих в казаните на бели демони повряла...
Но никога ... дори със слово,
не бих ранила твоето сърце...
Как бих могла? Та аз те.....
.................................... до
безкрайността :)))
От трепетите на сърцето няма
никога да позволя да ти се случи
нищо, което би нарушило дори за миг
хармонията в денонощното преливане
на твоите терзания с усмивките,
които вълшебността ми повелява
да създавам и дарявам сега и...
до безкрайността :)))

С наслада преживявам митовете и
легендите за приказни същества и
герои, умирали във името на НЕЯ,
вечната, изконната, неустоимата,
л ю б о в т а, която в теб и в мен
по най-вълшебен начин оживява и
на сърцето дава нови сили, мъничко
невъобразими, но ... абсолютно,
безусловно и така желано поносими :)))

Със всичко друго бих се пошегувала:
с бодливите ухапвания на ревността,
с илюзиите на властта, със суетата,
с отломките на порока и страстта,
с купищата ламарини и с руините...
но никога, повярвай, с любовта:
та тя е моят храм и моето разпятие :)))

На всичко друго бих се попресторила:
на палава немирница, на руса кукла,
на лейди, на достолепна мис-виртуалност,
на лудетина безгрижна и чаровница,
на каквото и както дойде или пожелаеш...
но никога не съм и не бих се преструвала,
че обичам, че съм влюбена: или е на
истина, или .. няма никаква игра :)))

Това е моето магическо вричане:
никога и нищо зло или раняващо
не ще причиня! А сърцето ти е на
най-сигурното място: преплетено с
моето във знака на безкрайността :)))

... И вие, любим мои вълшебници и феи,
създавайте своите светове така, както
желаете и усещате - без страхове за
сърцата си: те са благословени!!!
...И не са за игра... :)))