автор: pavli

Поводи – колкото искате... За всички, които искат да се замислят...

Прочитаме някое хубаво произведение... Нищо не можем да кажем... Защото сме затаили дъх. Започваме отначало... Сетивата ни са изпълнени с най-различни усещания... Пак мълчим... Написаното ни е провокирало да си представяме собствени преживявания... Това е най-сигурното доказателство за полученото въздействие! Ако се вгледаме, можем да забележим липсваща запетайка или точка – вместо многоточие... Всяко дребно недоглеждане изпъква като грапавина върху почти съвършеното произведение... Едва ли ни минава през ума да поискаме да се заяждаме за това... Пренесли сме в магията на тайнствена паралелна вселена!... Има и друг вид прочит – от човек, изпълнен със злоба към целия свят, но и към себе си. Разбира, че е стойностно написаното, но решава да лепне единичка... Без коментар! Без да има смелостта да се покаже наяве... Без да съзнава, че всичката негативна енергия като бумеранг ще се стовари върху му... Никой не може да си представи какви усещания бъкат в душата му и как го задушават... Не случайно и народът мъдро се е произнесъл: “Каквото посееш, това ще пожънеш.” Остава да пожелая на всички: “Пишете прекрасни произведения и ги пускайте на воля. Доверете се на вятъра и те ще пристигнат, при когото трябва...” Не е необходимо да има коментар. Думите си свършват работата, мълчанието – още повече... Покълналите мисли, които са провокирани, намират благодатна почва. А ако е засушена и ненаторена, мислите просто загиват... Така че от нас зависи каква почва поддържаме и какви мисли разрешаваме да ни въздействат. Случването е право пропорционално на степента на промените в човека, той става друг и други неща идват до него. В миналото можем да погледнем, макар да нямаме власт да променим. Можем да си правим анализи, изводи, поуки... А бъдещето само си представяме... Какво ще се случи, зависи наистина от нашите мисли и постъпки... Хубаво е да можем да създаваме обстоятелствата, а не те да създават нас... Затова е важно какви решения човек взема и признак на зрялост е да предвижда. Всяко действие има последващи други действия и трябва да умеем да си представяме... другите... Упражняваме ли се достатъчно в това умение?... Без коментар!