Разпиляно-лично сякаш
от друг внезапно наредени
корените на твоята омраза
до един се взират в мене.
През отпечатъците черни
на отмалял вик, още неразпръснат,
докосваш ме кошмарно
и сякаш с груба пръст ме поръсваш.
И потъва самодоволната
вече овдовяла самодива
в чиито поли на нощта
най-дълбоката дъщеря се е скрила.
* * *
Но читателя дали ще разбере изцяло
раздрания смисъл на думи отдавна умрели?
Които само потрепват смълчано
под яростен бич на гневни, разрушителни трели.