автор: Celena

Тук преминаха дните, годините,
умълчани, изсъхнали в скръб,
тук умряха мечтите ми, сините -
тук, на този проклет кръстопът.

Тук отрекох и свойте вълнения,
тук забравих за родния дом,
тук усетих и толкоз копнения,
но загинаха всички без стон.

Тук се връщам, отново съм същата -
пак съм птица, макар без крила
тук, във тази градина, във къщата
аз ще чакам с усмивка смъртта.