Приятелю къде е розата,
на твоето разцъфване,
не жънеш цвят от прозата,
ароматно вдъхване...
Що дириш ти в тревите,
на бухналото щастие,
отпил от красотите,
от кана със сладострастие.
Трепери твоето прозрение,
пред млъкващата рима,
ще бъдеш и на погребение,
пред гроба на победа зрима.
Щом нямаш ти омая
и погледа ти е смирен,
ще срещнеш мили края,
на шарения ден.