О, Попе, здрасти! Драго ми е, значи,
че списваш рипуртаж за наше село,
чи то комай, от пустите задачи
шъ са забра`йм. Кой го е прочел
дано намине тука да се видим,
па може и на бира и картофки.
Харесва ми идеята на Ида
да се сберем. Ти викаш, по пантофки
съм се измъкнал! Не е верно, Попе,
аз чаках у гората сам-самичък,
ма никой не дойде. Разбрах, че копал
в туй време Земеделеца, тревички
пък сбирала Билкарката, а Нети
съ карала с сирсема-фотограф
и тъй нататък... Сичките поети
се грижели за своя си масраф.
А пък Регина даже ме заплаши
със следствие и съд, че подстрекавам
към групов секс... Та тъй, в гората наша
седях си аз до тъмно и тогава
какво да видя, вили-самодиви
събраха се на горската поляна,
хоро извиха, песни, танци диви,
а пък една - магия невидяна,
захвърли си кенарената роба,
а после занареждаха орисИ,
така разбрах какво в среднощна доба
нарекоха на милата ни Криси.
Кога се съмна, тъкмо да си ходя,
че цела нощ си беше страшен зор,
вдовицата Елена, гледам, доди,
ама за нея питай Питагор.
Та тъй сега, у къщи си почивам
и си чета със кеф "Кратунско дело",
и опа, репортажа ти откривам
за умните чиляци в наше село,
и рекох си, и аз да се обадя,
па и да питам, шъ ли пра`йм сбор
та да се видим тука стари, млади?
Ха за сега, със здраве и до скоро!