автор: silvertear

Миг от спомените ми идва
и реалността ми обърква,
към облаците бели ме отнася,
мечти, фалшиви надежди ми дава..

Но вече съм различна –
сърцето ми нежно ти в камък превърна,
не те желая, не те обичам,
дори те мразя, не мога да отричам.

Не ме интересуваш сега...
ти продължавай да живееш в лъжа,
върви, вгорчавай живота на други,
аз вече не вярвам на твоите думи..

Живей, радвай се на многото жени,
в очите ми обаче няма да видиш сълзи,
вече безразлична съм към теб,
виждам те и съм кубче лед..

Сега различна съм и знам,
любовта си на теб няма да дам,
не ме заслужаваш и каквото и да правиш,
забрави за мен, с нея отиди,
дано тя успее да те изтърпи..

За теб аз не мисля вече,
споменът с твоя образ е тъй далече,
сърцето ми отново се роди сега,
отново живо е за любовта..