автор: sljapata

(редовете са посветени на човек ,който никога няма да забравя)

Побърза зимата да влезе в храма
не чака лятото да си отиде
задуха северния вятър,
стъклата потроши
и всички мои свещи що за теб запалих-
угаси.
И стана тъмно,
страшно,
пусто,
заваля снега
във твоите очи
и стори дъжд от моите-
сега…вали,вали…
Върви,
излез на пръсти ,
тихо…тихо…
след себе си вратата притвори.
Свещица нова ще запаля,
от храма с нея пепел ще направя…
В кутийка мъничка със стъклени стени
снегът на прах
се сви
и сняг през юли вече не вали .