автор: Mila

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)


Беше слънчев майски ден.Ема отключи входната врата и влезе в офиса на
детективската агенция в която работеше.
Шефа й седеше в приемната и четеше сутрешния вестник.Вдигна поглед и усмихнато я поздрави.
-Здравей Ема,чудничък ден а?Днес изглеждаш прекрасно!
Ема средно висока ,слабичка с топли кафяви очи и с дълга кестенява коса, хваната на кок наистина изглеждаше добре за 30-те си години.Беше завършила право и един ден съвсем случайно попадна във вестника на колонките за обяви.Там прочете, че детективско бюро търси сътрудник.Каза си"Защо пък не..."и се яви на интервюто.
Росен Илиев мъж около четиредесет години,бившо ченге с дългогодишен опит беше впечатлен от интуицията с, която младата жена отговаряше на въпросите и я нае на работа.В агенцията работеше и Вера младичко момиче с вирното носле ,но симпатично и с несравними секретарски способности.
Ема си остави чантата на дивана и пусна кафемашината,стаята се изпълни с приятен аромат на току- що изтичащото кафе.В този момент вратата се отвори и влезе Вера видимо притеснена.
-Здравейте!-Задъхано поздрави тя.
-Случи се нещо ужасно!Снощи са нападнали приятелката ми Михаела.Като се прибирала от работа някой я е причакал на площадката пред апартамента й,и я залял с киселина.Съседите чули писъците и извикали бърза помощ ,но не видяли нападателят.Сега е в болницата обезобразена и в шок.Няма спомен какво се е случило...
Ема подаде чаша топло кафе на развълнуваното момиче,то я пое ,отпи глътка и продължи да разказва.
-Видях се с бащата на Михаела,много е разстроен горкия човек.Помоли ме да ви попитам дали ще се заемете със случаят ,и Вера въпросително погледна шефа си.Росен Илиев кимна утвърдително с глава и попита.
-Полицията разпитва ли я вече?
-Да.-oтговори Вера-но нищо не са разбрали от нея.Последното което помни е ,че посегнала да си отключи апартамента и оттам нататък нищо повече...само адската болка.
-Разкажи нещо повече за приятелката ти.Често ли се виждахте?С какво се занимава?Сама ли живее?-попита Ема.
Вера въздъхна и заговори.
-Не се срещахме често.Тя работи в редакция на вестник.След работа бързаше да се прибере за да седне пред компютъра си.Като ли че се беше пристрастила към него.Пишеше си с разни хора...Казваше ,че така по-добре опознава човека ,отколкото при един реален контакт.
Вера пое дъх и продължи.
-А иначе живееше сама,отделно от родителите си.Имаше сериозен приятел,но се раздели с него преди година.От тогава незнам да е имала друг.Тя трудно понесе раздялата, и от както остана сама се затвори в себе си.Но какво да се прави понякога живота е гаден ...
Росен Илиев се изправи от фотьола и каза.
-Хайде момичета на работа...Ема ти отиваш в редакцията, виж какво ще научиш там,разбери над какво е работила Михаела.
-Ти Вера ,уреди среща с баща й.Нека да се видим утре с него в апартамента на дъщеря му, а аз отивам до болницата...

*** *** ***

Ема се върна от редакцията и завари шефа си вече в офиса.
Беше разговаряла с колегите на Михаела,те казаха добри думи за нея.Работела върху периодични статий за развитието на общините.Пишела и статии за криминалната хроника на вестника.Последната статия била за побой на младо момиче извършено от полицейски служител в гр.Ново село, но това било преди време...иначе всичките колеги бяха възмутени и потресени от случилото се с Михаела.Росен не беше научил нищо от пострадалата.Лекарите бяха казали ,че ще се наложи пластична операция ,а за да преодолее шока ще и трябва време ,но колко никой незнае. Вера беше уредила среща с бащата на приятелката си.Щял да ги чака утре сутрин в 10 часа в апартамента на Михаела.

*** *** ***

На другата сутрин Росен и Ема застанаха пред вратата на която имаше табелка Михаела Бошкова и позвъниха на звънеца.Отвори им около шейсет годишен мъж със зачервени от безсъние очи.
-Добър ден,очаквах ви.Приятно ми е казвам се Момчил Бошков - представи се мъжът и ги въведе в апартамента. Жилището беше малко, но уютно .Навсякъде цареше пълен ред.
Докато Росен разговаряше с г-н Бошков,Ема седна пред компютъра и го включи.Монитора премигна и зареди иконите.Малкото зелено цветенце на ICQ-то показваше ,че е онлайн.Ема се усмихна доволно,значи паролата беше запаметена автоматично и тя имаше достъп до кю-то на Михаела.Някой и беше оставил съобщение.
-Шефе ела!-извика го Ема
-Виж колко много имена има в списъка на ICQ-то! Има и оставено съобщиние...
Тя кликна върху мигащото писъмце и прочете на глас.
- Скъпа мислиш ли за мен!?
Ема отвори инфото от където идваше съобщението и на екрана се изписа:
Антон Ястребов
02.02.1966
Росен каза: -
Жалко ,че не са въведени повече данни, поне град да имаше ,но нищо все нещо е ,Ема остани тук и виж какво друго ще откриеш аз тръгвам утре ще се видим в офиса.

*** *** ***

На другия ден Ема ,Росен и Вера седяха в приемната на офиса настанени удобно в кожените кресла и обсъждаха случая с Михаела.Ема зачете на глас имената от ICQ-тата и информацията въведена в тях.Росен седеше загледан във вестника ,който още не беше прочел и слушаше Ема.Изведнъж погледат му попадна на нещо и той възкликна.Двете жени го погледнаха учудено.Росен грабна вестника и зачете.
-"Убита млада жена в гр.Ново село.Жертвата е намерена наръгана и залята с киселина на алеята в градския парк..."
Тримата се спогледаха и Росен каза.
-Ема утре заминаваш за Ново село.Разбери какво се е случило там и дали има връзка с нашият случай.

*** *** ***

Ема пристигна в Ново село по обяд.Настани се в единственият хотел в града и излезе да намери някъде кафе.Кръвното и беше паднало ,виеше и се свят. Имаше нужда да изпие чашка от ароматната течност.На самият център имаше малко заведение с няколко масички отвън.Тя седна и си поръча кафе.На съседната маса седеше мъж на средна възраст и четеше вестник ,като от време на време цъкаше с език.Ема му се усмихна и каза.
-Нещо не ви се нравят вестите днес.
-Да!
Отговори той.
-Войни,катастрофи,убийства... какви ли не ужасий стават по света...
Ема се позамисли и подметна.
- Аз прочетох ,че и тук е станало убийство...
-О! Да...!
Светнаха очите на мъжът.
-Познавам убитата .Всъщност тук всички се знаем.Малко градче е и тайни няма.Но ти не си тукашна...!?
Ухили се мъжът и каза.
-Може ли да седна при теб,ако не възразяваш.Да си побъбрим малко,тук времето бавно минава ,а сега още по-бавно от както затвориха завода и останах без работа.
-Разбира се ! Заповядай!-усмихна му се дружелюбно Ема и си помисли"Точно това искам и аз миличък,да си побъбрим"
Мъжът и подаде ръка.
-Приятно ми еДобри!
-Ема!-представи му се тя.Той седна на столчето срещу нея и я попита.
-Ти по каква работа си тук?
-Просто минавам ,нещо като междинна спирка -отговори му Ема
-Та ,какво се е случило на тази жена?-захвана разговора тя.
-Ами то не е за приказка, но щом питаш ще ти кажа ,дълга история е ...
Мъжът запали цигара дръпна от нея и изпусна струйка сив дим.После заговори...
-Жана ,така се казва убитата.Работеше в кметството ,като секретарка.Усуканичка беше...!Тогавашният кмет и хвърли око и тя се залюби с него.Както ти казах малък град сме и всичко се знае...Подсмихна се Добри и продължи да разказва.
-Работата беше такава ,че и двамата бяха семейни и тръгнаха приказки...
-А съпруга на убитата ,как реагира на това -попита Ема.
-Ами, мъжът на Жана е заврян зет,бедно момче няма думата .Пък и откакто направи този гаф с момичето...
-Какъв гаф?-наостри уши Ема
-Ами, понатупа едно момиче от тукашния интернат.Той работи в районното и една вечер видял момичето да се мотае из града ,и му направил забележка, че е късно и да се прибира ,а то му се озъбило, че по-добре е да контролира първо жена си ,а после другите... та станала белята, причерняло му на човека и...
-Сега още ли работи там?-поинтересува се Ема
-Да там е ,колега е с жената на бившият ни кмет , заедно май си ближеха раните по едно времено ,но това са само слухове...а за момичето покриха случаят ,нали той работи в полицията пазят се един друг. Даже дойде една журналистка от София да пише за него и момичето, та за малко и тя да отнесе пердаха, но после той й се извини, и докато беше тук ги видях заедно на няколко пъти...Да му се неначудиш, уж кротък ,тих човек,а какво му е в акъла никой незнае...
-А съпругата на кмета как реагира на кръшканията на мъжа си?-зададе поредният си въпрос Ема
-Ами нали беше кметша, пък и в полицията работи... Беше вирнала глава...Няма да се излага я...!Абе неприятна жена!-заключи Добри
-Но да ти разкажа веднъж какво стана ,голям резил -продължи той -една вечер кмета решил да заведе изгората си на ресторант в съседният град.Тъй като няма книжка се наложило да вземе шофьора с служебната кола за да ги закара.Там двамката с Жана вечерят ,а шофьорчето се улисва по една от сервитьорките.Тръгнали да излизат ,а колата я няма...Ужас!Представяш ли си?Затюхкали се какво да правят и няма накъде мятат се на последният влак та тук...На другият ден звънят на Антон...
-На кой?-застана нащрек Ема
-Антон Ястребов ,така се казва бившия кмет - уточни мъжът -та звънят му мутрите и искат 1500лв откуп за колата.
-Леле! И какво!-възкликна Ема
-Ами какво,г-н Ястребов реагира по неговия си начин.Сложи кутия за дарения в кметството ,няма да плаща от джоба си я...! А служителите, щат не щат дават, какво да правят,всеки си пази работата.Тук безработицата е голяма.
-И какво стана после - запита Ема
-Ами нищо събра парите, плати на мутрите и му върнаха колата.,но на следващите избори не го преизбрахме...Та как ще го преизберем...Един ден му викам" здрасти кмете", а той си обръща главата на другата страна, а и виж какви дупки са по улиците ,но ако погледнеш неговата улица е асфалтирана...
-А с Жана до преди убийството ли бяха любовници? - попита Ема
-Не -отговори със злорадство в гласа Добри - разкара го веднага след това.Пазеше си хлебеца и тя ,за какво и беше да си има работа с бивш...
В този момент покрай тях мина мъж.
-За вълкът говорим ,а ето го и него това е Антон Ястребов - каза Добри
Ема си плати кафето и набързо се сбогува с новият си познат.Настигна бившият кмет точно когато той се канеше да влезе във входа на една кооперация .Вероятно там живееше.
-Г-н Ястребов!
Той се обърна и я погледна.Беше необикновен мъж.Излъчваше някакъв неуловим магнетизъм.Имаше дълбоки кафяви очи и Ема за миг усети, че ако не отмести поглед ще се удави в тях.
-Г-н Ястребов,казвам се Ема Баева може ли да поговорим за малко.
-За какво става въпрос?-повдигна вежди учудено мъжът.
-Става въпрос за Михаела Бошкова.Говори ли ви нещо това име?
-Коя сте вие?-попита той
-Аз съм служител в детективска агенция натоварена от баща й да разследва нападението срещу нея.
-Нападение ли?Какво нападение? -разтревожено попита Антон
--Нападната е докато се прибира от работа, залята е с киселина -отговори му Ема-познавахте ли я?
Ястребов се замисли ,явно преценяваше какво да отговори.
-Ако не се лъжа това е журналистката която, дойде тук по повод случаят с момичето от интерната.Тя пишеше статий и развитието на общините и взе интервю от мен това е... друго незнам за нея - заключи Ястребов
"Лъжеш драги"-каза си на ум Ема и го попита-А за убийството на Жана Рачева предполагате ли кой може да го е извършил, все пак до колкото разбрах сте били близки известно време?
Лицето на Антон Ястребов се вкамени ,погледът му мина над рамото на Ема и той каза.
-Съжалявам немога да ви помогна.Трябва да тръгвам.
Ема понечи да го попита още нещо ,но се отказа взе си довиждане с него и като направи няколко крачки се обърна и му каза -аз съм в стая 102 в хотела , ако се сетите нещо ще ме намерите там.Мъжът потъна във входа на блока и Ема не беше сигурна дали въобще я чу... Тя тръгна обратно по улицата към хотела.Размина се с жена която я изгледа подозрително.Беше с къса червена коса и светли стъклени очи"Прилича на настъпена змия "несъзнателно по женски си помисли Ема.
Като се прибра в хотелската стая Ема се изкъпа, сложи си лек грим, и излезе да си потърси някъде място да вечеря.Намери малко ресторанче на няколко преки от хотела.Изглеждаше прилично и тя влезе в него.Беше почити пълно и на една от масите видя да седи Антон Ястребов.Запъти се към него и го поздрави.
-Добър вечер .Пак се засичаме,може ли да седна при вас.
Той вдигна поглед от менюто което, разглеждаше и й каза студено.
-Съжалявам ,но не съм сам...
Ема му се усмихна , обърна се и тръгна към бара, там имаше свободна маса и тя се настани на нея.От тоалетната излезе жена и седна на масата на Антон.На Ема и се стори позната и тя веднага се сети, това беше жената със стъклените очи, която срещна на улицата.В този момент вратата се отвори с трясък и в заведението връхлетя мъж ,който се отправи към масата на Ястребов.Със силен юмручен удар той запрати бившия кмет на земята.
-Кучи син!Ти си виновен!-изкрещя му мъжът.
Хората наскачаха,хванаха побеснелия мъж и го изведоха навън.Ема скочи и отиде при проснатия на земята Антон.
-Добре ли си?-попита го разтревожено тя.
Сътрапезничката на Ястребов се опитваше да вдигне ошавеният мъж по чиято брадичка се стичаше струйка кръв.
-Коя сте вие?Какво искате ?Махайте се?-истерично се развика жената.
Ема се обърна без нищо да й каже и тръгна навън ,като дочу след себе си как с нежен глас жената казваше на на Антон -Хайди скъпи стани и да си ходим хайде...
Отпред на известно разстояние от ресторанчето имаше пейки . Там беше седнал нападателя.Гневът, явно му беше преминал и той седеше без да помръдва целия треперещ и гледащ невиждащо в една точка.Ема отиде при него.
-Как сте?-попита го тя-Аз се казвам Ема Баева,ще ми кажете ли вашето име?
Мъжът без да я погледна прошепна .
-Тодор Рачев...оставете ме ...моля ви!-простена той
Ема помълча малко и после му каза.
-Вие сте съпруга на убитата жена, нали?
Мъжът кимна.
-Вижте - каза му Ема - аз разследвам аналогичен случай на този с вашата жена.От София съм.Там беше нападната журналистката Михаела Бошкова знам ,че вие я познавате и бих искала да поговорим...Но виждам ,че момента не е подходящ.Отседнала съм в стая102 в хотела елате утре ,като се поуспокоите да поговорим.Ще ви очаквам...Мъжът нищо не отговори .Ема се изправи кимна му за довиждане и тръгна ...Рачев я проследи с поглед как тя се отдалечава в тъмнината и потъва в нея.
Ема се прибра в хотела. Беше задушно , отвори прозореца и в стаята нахлу свеж вечерен въздух.Обади се на Росен, разказа му какво беше научила и за случката в ресторанта.Каза му още, че утре смята да отиде до кметството и до полицията за да поразпита там.Росен й обеща да пусне връзки за да получи тя съдействие от следователя водещ разследването на убийството в гр. Ново село.
-Явно нишката почва от там -каза и Росен-порови се но бъди предпазлива...
Ема затвори телефона и блажено се изтегна в леглото.Беше уморена.Сънят бавно я надви...

*** *** ***

Несъзнателно в съня си, Ема усети движение в стаята.Рязко отвори очи.За миг видя острието на нож и две злобни очи, чу нечий глас да просъсква "Кучка" и усети непоносима пареща болка в гърдите и потъна в черния мрак ,който изпълни стаята ...

*** *** ***

Всичко и се струваше нереално тихо.Ема с усилие отвори очи.Бяла ослепителна светлина я накара веднага пак да ги затвори,след малко тя пак направи опит и зрението й бавно привикна със светлината.Стаята с бели стени доби очертания.Първото ,което видя бяха разтревожените очи на Росен.Усети ръката му върху нейната.
-Къде съм ?-едвам прошепна тя
-В болницата Ема,ще се оправиш-отговори й Росен ,но тя чуваше гласа му някъде отдалеч.
-Ема,Ема чуй ме ,не заспивай ...кой беше...? Видяли го...?
Ема с усилие пое дъх и тихо прошепна.
-Жената на Антон Ястребов!

*** *** ***


Йонка Ястребова беше арестувана и направи пълни самопризнания.Всичко започнало ,когато мъжът й се захласнал по Жана.Йонка не показвала какво й е ,но отвътре се гърчела от мъка и ревност.Тя безумно обичала мъжа си . Винаги била до него и го подкрепяла затова много я боляло, но предпочела да мълчи отколкото да прави сцени и да го загуби завинаги.Всичко преминало, Антон си останал в къщи след като не го преизбрали.Бил нещастен и съсипан ,но тя била до него и го обичала силно.Но той започнал да се заседява пред компютъра си все по- дълго .Йонка често си лягала сама, и нощем като станела го виждала да седи още пред компютъра си.Но нищо не му казвала, предполагала че си говори с други жени, но нали си бил в къщи при нея ,това й било достатъчно и тя пак мълчала.Докато един ден не се върнала по-рано от работа. Антон се къпел в банята, а компютъра му бил оставен включен.Тя погледнала монитора и занемяла...Антон не бил затворил пощата си и пред Йонка лъснала истината...Зачела се в писмото което било от Михаела,било любовно признание. Младата журналистка искала от Антон дете, обичала го ,викала го при нея в София...адреса заподскачал пред очите на Йонка...На другият ден г-жа Ястребова отишла на работа без да се издаде пред мъжът си, че е научила за Михаела.В полицията като част от работата на Йонка е било да отговаря за конфискувани вещи и оръжия.Сред тях имало и шише сярна киселина.Тя откраднала шишето и като се прибрала казала на мъжа си ,че на сутринта отива при майка си на гости в Сливен.Хванала автобуса и пристигнала в София, причакала вечерта младата журналистка пред апартамента й, за да е сигурна ,че е тя.Залива я с киселината в лицето ,така обезобразена тя нямала шанс да й открадне мъжът.На другия ден се прибрала в къщи успокоена. Но след ден, като отивала на работа срещнала Жана.Тя и се изсмяла в лицето ,че винаги може пак да е с Антон, когато си пожелае и ,че такава грозница като Йонка не го заслужава...Ястребова нищо не й отговорила ,но вечерта я причакала на алеята в парка откъдето Жана всяка вечер се прибирала от работа и я наръгала с нож .После заляла това омразно хубаво лице с остатъка от киселината нищо ,че Жана вече била мъртва това било на Йонка отмъщението към хубоста, която тя не притежавала. А Ема помислила за нова съперница.Видяла как Антон , набързо отпраща жената с която разговарял пред входа на блока им ,щом я видял да се задава по улицата.Чула и как Ема му казала да отиде при нея в хотела това било достатъчно за да й издаде смъртна присъда.Убеждението й се затвърдило ,като видяла младата жена в ресторанта където отишли да вечерят още повече, че Антон настоял да излезат и да отидат там.Като се прибрали и Антон заспал ,тя взела ножа и отишла в хотела.Съжалявала само ,че няма повече киселина за да унищожи и хубостта на Ема.Прехвърлила се през прозореца и наръгала спящата жена.
Това разказа Йонка пред следователят, като през цялото време от погледа й струеше безумсттво ,но колкото парадоксално да звучи там имаше и много любов.


П.П. от автора: Като заключение ще кажа само, че Антон Ястребов винаги е твърдял, че жените не са способни да обичат като мъжете. Но той грешал. Една жена толкова силно го обичала ,че това е довело до безумие. Но някой ще кажат това не е любов, а лудост! Така е, но границата между любовта и лудоста е невидима ...