26 януари 2007, петък
Безкрайно е тъжно,
след всеки човек
остава празнота –
диря, оставена
от самолет в небето –
нива разорана,
рана...
...че понякога
в живота няма
по-важен час от часа
на смъртта.
Безкрайно е тъжно,
птиците разперват крила,
летят под светлината на деня
четат опело
и успокоително
пеят в параклиса, църквата
успокоява вярващите,
каменните плочи
молят за вечност,
но пустотата напада
и само думите
я спират достатъчно:
Че понякога няма
по-важен час от часа
на смъртта