автор: rupani

Моят разум е нещо, за което знаем толкова малко.
Ето - ти например. Никога не си искала да влезеш в моя разум. Той те е плашил винаги, а странното е, че аз самият съм най-уплашен от него, но не смея да си го призная. Аз съм вързан към него, както съм вързан и към теб, а ти все още можеш да избягаш, но аз от теб не мога (да избягам).
Какви ли безсмислици си си мислила ти за моя разум? Такива съм си ги мислил и аз навярно, но ако го възприемем за нещо външно... Да тогава ще е лесно, но той самият иска това, а това означава той да победи. А ние не искаме това, нали?
Всъщност, кой ме е упълномощил да те пиша за съюзник? Най-малкото ти, но така или иначе сега сме на една страна, поставени тук... е, да речем от моя разум. Но ти защо се натискаш в мен?