автор: valeri

Искам да съм хубава, нежна и топла,
към теб с усмивка аз да пристъпя,
косите ти небрежно аз да разроша
и очите ти с моите очи да потърся.
Не да съм пламък в утрото литнал,
нетраен сън разпилян от зората,
създаден от неизказана нежност
и от обич изгубена там в тишината.
А от блясъка сребърен на звездите
и от пролетни гори разцъфнали,
искам да поема прилива на живота,
към теб да пристъпя и да е истина.
И да разбереш, че мене ме има
не съм миг от света на зората,
такава е магията на твоята сила:
оставих безкрая, дойдох на Земята.