автор: Pitagor

Днес вдовицата Елена
стана рано-рано
и отиде пременена
на край село - на герано...

Язека полеко-леко
подир нея ида.
Де ли ще отиде? - реку -
Чекай да я вида!...

Она стигна до герана,
менците закъта,
поизправи се, па фана
за гората пъта.

Язе са захили яко -
сърце ми са сеща!
Долу, там - у върбалако
она има среща!...

Че Елена се .....
със кого завърне
знаех, но ми арно беше
еднъж да я зърна

как за ... се она тътре
през гори чепати
и, когато и е .ътре,
как се она клати...

Она спря се, поогледа
и па са запъти.
Не видя ма, че я следа
и свирна три пъти.

На свирнята и отвърна
едно момче нашо.
Я са скри, да ма не зърне,
да са не уплаши.

Беше дошло с чужди крави
да пасат тревица.
Нали требе да набави
пари за вдовица…

Оно кравите натири,
пресрещна Елена,
цукна я и зе да дири
место по терена.

Па я вмъкна у гората,
за по-безопасно,
ала язе знам местата –
сичко ми е ясно!…

Я в трънаците са влача,
свит у ямурлука,
гледам трън да не закача,
оти че изпука...

И видо ги на поляна –
между три растици
(он посегаше да фане
ленините .ици)…

Я в трънаците са кръста
и са богу мола
да я съблече до кръста,
да я вида гола...

Он като че мене чу ме,
я зафана вече
и додека да издумам
гола я съблече...

Продължението - само на мейл!
А има още 19 куплета! :)

Заявки на golotor@abv.bg