автор: kristi

Какъв жребец!
Подковите му-
в изначалното зелено.

А моят бряг е толкова проклет,
че трудно се откъртва в мене.
Следата в лятото горещо
отпива, за да бъде жива.
Следа – проклета вещица.
Но премълчана е красива.
А твоят бряг отсрещен,
запален от бездумните огньове,
ще ме потърси
в езерните нощи…
Пък аз ще го приспя
до зимата…И ще се моля
да бъдеш въздух и да дишаш!
Да я забравиш
градинката на Нарцис.
С последната си буква
да си мат
във регламЕента на играта.
А гривата на коня –
етап в голямото надбягване
да раздаде адреса
до поискване
на кръвната ми плазма в банката….
Познато е!

Кушията
все още продължава.
Прахът е някъде далеч.
И твърда е земята
под нозете ми.
И твърда е лъжата
във очите ми.
И всичко е
до невъзможност непознато.

Алгоритъм съм
на вкусовите навици.
Дори да дишаш.
Непозната съм...